Европейският пазар за батерийни системи за съхранение на енергия (BESS) преживява истински бум, който се очаква да продължи през следващите години. Според данните, събрани в доклада на Ember „European and Türkiye Electricity Review 2026“, цените на батерийните технологии отбелязаха рекорден спад от 45% през 2025 г., което рязко увеличи рентабилността на проектите и предизвика безпрецедентен интерес от инвеститори.

Новият доклад разкрива, че Турция е сред водещите двигатели на този растеж, като планира да изгради общ капацитет от 32.97 GW батерийни мощности. Портфолиото от проекти в процес на разработка в страната (32.8 GW) е три пъти по-голямо от това на най-близките конкуренти – Германия (10.5 GW), Полша (10.4 GW) и Италия (10.2 GW). Това поставя Турция начело на европейската батерийна революция, но същевременно поставя и въпроси за капацитета на мрежата да поеме такъв огромен обем от нови мощности.

„Турският регулатор е отворил неограничен достъп до мрежата за нови вятърни и слънчеви проекти, интегрирани със системи за съхранение“, обяснява Уфук Алпарслан, регионален ръководител в Ember. Той обаче предупреждава, че ако проектите не бъдат реализирани навреме, мрежата може да се „запуши“ и да възникнат сериозни проблеми с балансирането на електроенергийната система.

Германия и Италия водят в Европа

В Европа лидер по оперативен капацитет за съхранение на енергия е Германия с 2.8 GW, следвана от Италия с 2 GW. България също се нарежда сред страните с развиващ се пазар, като вече разполага с 0.56 GW оперативен капацитет, което я поставя в групата между 0.5 GW и 1 GW заедно с Ирландия, Швеция и Франция. Франция обаче изостава значително с прогнозен капацитет от едва 1.12 GW, тъй като основният ѝ фокус остава върху ядрената енергетика.

Спадът в цените – основен двигател

„Основният двигател на растежа е драстичният спад в цените на батериите през 2025 г. – с 45%. Това направи проектите за съхранение на енергия рентабилни дори без държавни субсидии“, подчертава д-р Беатрис Петрович, старши анализатор в Ember. Според нея България, Италия и Испания са сред страните, където политиките ускоряват внедряването на батерийни системи.

В същото време политическата несигурност в Германия може да забави напредъка. „Политическите промени в Германия, особено във връзка с регулациите за възобновяемата енергия, създават несигурност, която може да отложи реализацията на някои проекти“, коментира Петрович.

Краткосрочно съхранение – турският модел

Средната продължителност на съхранение в световен мащаб е 2.5 часа, но повечето проекти в Турция са проектирани за краткосрочно балансиране – около един час. Това отразява специфичните нужди на турската електроенергийна система, където краткосрочните колебания в производството от възобновяеми източници са най-големият проблем.

Пазарът за батерийни системи за съхранение на енергия в Европа очевидно е на прага на експлозивен растеж. За България това е възможност да заеме по-значима позиция в региона, като развива собствения си капацитет и се възползва от новите технологии и политики за стимулиране на инвестициите.