Въпреки че България се присъедини към еврозоната през януари 2026 г. и отчита рекордно ниска безработица от 3,2% през април същата година, страната продължава да бъде на първо място в Европейския съюз по дял на населението, изложено на риск от бедност или социално изключване. Според данни на Евростат, 29% от българите живеят в риск от бедност, което поставя страната пред Гърция (27,5%) и Румъния (27,4%).
Този парадокс се задълбочава от съчетанието на висока инфлация и структурни проблеми. Инфлацията в България достигна 6,2% през април 2026 г., което е най-високото ниво в еврозоната. В същото време, линията на бедност е определена от Националния статистически институт (НСИ) на 443 евро средномесечно на човек. Под този праг живеят 21,2% от населението, или над 1,36 млн. души.
Коментарите на политическите лидери отразяват разнопосочни гледни точки. Премиерът Росен Желязков твърди, че България вече не е най-бедната страна в ЕС, позовавайки се на данните за Брутния вътрешен продукт по паритет на покупателната способност (ППС), който през 2025 г. се изравни с този на Гърция. От своя страна, президентът Илияна Йотова определя като „недопустимо“ съществуването на „работещи бедни“ в България през XXI век.
Анализът на НСИ показва, че без социални трансфери и пенсии реалната бедност би скочила до 45,4%. Това подчертава ключовата роля на социалната система за ограничаване на бедността. В същото време, образованието остава решаващ фактор за икономическото благополучие – при работещите с начално или без образование рискът от бедност е 47,2%, докато при висшистите той спада до едва 4,3%.
Особено тревожен е фактът, че над 35% от децата под 18 години в България са застрашени от социално изключване – най-високият дял в ЕС. Влиянието на семейната среда също е съществено: 73,3% от подрастващите с необразовани родители живеят в недоимък. Почти половината от пенсионерите в страната (45,5%) също са изложени на риск от мизерия.
Регионалните различия в страната са огромни. Линията на бедност в София достига 667 евро, докато в Силистра тя е едва 297 евро. Това подчертава необходимостта от целенасочени политики за намаляване на регионалните дисбаланси и подкрепа на уязвимите групи от населението.
В заключение, България се изправя пред сериозно предизвикателство да съчетае макроикономическите си успехи с подобрение в социалното благосъстояние на гражданите си. Членството в еврозоната и ниската безработица са положителни стъпки, но те не са достатъчни за намаляване на бедността и социалното изключване. Необходими са комплексни мерки, насочени към образование, заетост и социална подкрепа, за да се постигне устойчиво икономическо и социално развитие.