Почти всеки трети работещ в България е засегнат от професионално прегаряне, като това води до сериозни икономически щети за страната, сочи ново изследване на Българската стопанска камара (БСК). Данните показват, че 73% от заетите в шест ключови професии страдат от бърнаут, като годишната цена под формата на болнични и загубена продуктивност възлиза на 300 млн. евро.
Проучването, проведено в началото на 2026 г. сред над 300 заети в ИКТ, HR, маркетинг и продажби, както и в други сектори, идентифицира най-рисковите демографски групи. Най-засегнати са жените, при които 14% съобщават за високо ниво на бърнаут срещу 8% при мъжете. Същевременно, младите поколения Y и Z са сред най-уязвимите.
Ръководителят на Националния център за оценка на компетенциите към БСК, Томчо Томов, коментира пред БТА, че 40% от текучеството на персонала и над 30% от грешките и трудовите злополуки са пряко свързани с професионалното прегаряне. „Това е огромен проблем за конкурентоспособността и устойчивостта на българската икономика“, подчерта той.
Според изследването, над 50% от загубените работни дни се дължат на стрес на работното място, като отсъствията поради бърнаут са два пъти по-дълги в сравнение с тези при други заболявания. „Това е не само човешки проблем, но и икономически – разходите за болнични, свързани със стрес, непрекъснато растат“, допълва Томов.
Анализът на причините за бърнаут показва, че най-напрягащ фактор за работещите е високата сложност на задачите (87%), следвана от голямата отговорност (80%) и претовареността с кратки срокове (58%). Същевременно, сред основните рискови фактори се открояват високите амбиции (82%), силната самокритичност (69%) и работохолизмът (67%).
Въпреки сериозността на проблема, едва около 30% от компаниите в България имат активни политики за превенция и управление на стреса. „Очевидно е, че работодателите трябва да обърнат сериозно внимание на този проблем и да инвестират в мерки за подкрепа на служителите си“, коментира още Томчо Томов.
Изследването на БСК подчертава необходимостта от системни промени в организацията на труда, включително по-гъвкави условия на работа, по-добра комуникация и въвеждане на програми за психично здраве на работното място. Ако не бъдат предприети навременни мерки, ефектът от бърнаут върху икономиката и обществото ще продължи да нараства.