Българската икономика расте, но търговският дефицит се задълбочава през 2026 г.

Българската икономика постигна растеж от 2,9% през първото тримесечие на 2026 г., основно благодарение на вътрешното потребление. Въпреки положителните данни за износа, вносът нараства значително по-бързо, което доведе до рекорден търговски дефицит от над 3,2 млрд. евро за януари-март. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), цитирани от Министерството на финансите.

Растеж на БВП и потребление

Според НСИ, икономическият растеж от 2,9% на годишна база през първото тримесечие е движен основно от крайното потребление, което формира близо 89% от брутния вътрешен продукт (БВП). Инвестициите (бруто капиталообразуване) също бележат ръст от 8% на годишна база.

Търговски дефицит и външна търговия

В същото време, външнотърговският баланс на страната остава в сериозен минус. През март 2026 г. износът достига малко над 4 млрд. евро, което представлява ръст от 12% спрямо март 2025 г., а вносът скача с 19% до рекордните 5,5 млрд. евро. Така търговският дефицит за месеца достига 1,4 млрд. евро, в сравнение с 810 млн. евро през февруари.

За първото тримесечие на 2026 г. износът възлиза на почти 11 млрд. евро, отбелязвайки ръст от 3,7% спрямо същия период на 2025 г., докато вносът достига над 14 млрд. евро, нараствайки с над 9%. В резултат общият търговски дефицит за тримесечието надхвърля 3,2 млрд. евро.

Ако разгледаме търговията със стоки и услуги, износът за първото тримесечие нараства с едва 0,4%, докато вносът скача с 6,4%. Тази диспропорция е ключова за задълбочаващия се дефицит.

Търговия в рамките на ЕС

През март 2026 г. износът към Европейския съюз се увеличава с над 15%, а вносът от ЕС – с близо 20%. Това показва, че основният двигател на вноса е именно търговията с държавите членки, което е показателно за силната интеграция на българската икономика в единния европейски пазар.

Прогнози за 2026 г.

Министерството на финансите прогнозира икономически растеж от 2,6% за цялата 2026 г. Въпреки това, задълбочаващият се търговски дефицит остава сериозно предизвикателство за правителството и бизнеса. Ситуацията напомня за семейния бюджет, в който приходите растат, но разходите нарастват още по-бързо, което води до по-голям дефицит.

Вътрешното потребление, което е основният двигател на растежа, е уязвимо на външни шокове. В същото време, високият внос може да доведе до натиск върху валутния курс и да ограничи възможностите за външно финансиране. Това налага предприемането на мерки за стимулиране на износа и повишаване на конкурентоспособността на българските стоки и услуги на международните пазари.