Българските потребители все по-често плащат високи цени за плодове и зеленчуци, въпреки че страната ни разполага с отлични условия за производство на тези стоки. Според бившия министър на земеделието Кирил Вътев, близо 70% от предлаганите на пазара плодове и зеленчуци са вносни. Ситуацията се задълбочава от практиката на търговските вериги, които налагат двойни надценки върху българските продукти в сравнение с вносните, правейки ги икономически неизгодни за фермерите и изкуствено скъпи за крайните клиенти.
„Докато вносният продукт може да влезе с надценка от 25%, българският често е оскъпяван с над 100%“, коментира Вътев в свое интервю за bTV. Той подчерта, че сезонното поскъпване на храните е нормално явление, но настоящата ситуация се изостря от международната обстановка, растящите разходи и най-вече от липсата на обединение сред българските земеделски производители.
Според него това поставя родните фермери в изключително неравностойна позиция спрямо големите търговски вериги, които контролират над 70% от пазара. В резултат на това българските производители често се отказват да предлагат продукцията си през големите вериги и търсят алтернативни канали за реализация, като фермерски пазари и директни продажби.
Кирил Вътев предлага въвеждането на по-строги пазарни правила, които да ограничават търговските надценки до най-ниската договорена стойност за дадена продуктова група. Подобен подход би създал по-справедливи условия и би стимулирал българските производители да предлагат повече родни плодове и зеленчуци на пазара.
Липсата на достатъчно конкуренция в сектора на търговията на дребно и силната концентрация на пазара в ръцете на ограничен брой вериги създават условия за злоупотреби. Това е проблем, който не засяга само производителите, но и крайните потребители, които плащат по-високи цени заради изкуственото оскъпяване.
Въпреки че официални данни за точния дял на вносните плодове и зеленчуци и за пазарния контрол на търговските вериги често липсват или се публикуват със закъснение, думите на Кирил Вътев потвърждават тенденции, които се наблюдават от години. Решението на проблема изисква комплексен подход, включващ както регулаторни промени, така и по-голяма солидарност сред българските фермери.