България – втора в ЕС по растеж през първото тримесечие на 2026 г.

България заема почетното второ място в Европейския съюз по икономически растеж през първото тримесечие на 2026 г., показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Страната ни изпреварва повечето от водещите европейски икономики, като Испания се нарежда на трета позиция с ръст от 2,7%. Въпреки политическата нестабилност и липсата на постоянен държавен бюджет, българската икономика демонстрира устойчивост, подкрепена от вътрешното потребление и инвестициите.

През януари 2026 г. България официално прие еврото като своя национална валута, което бележи ключов етап в икономическото развитие на страната. Въпреки очакванията за определени затруднения в началото на прехода, икономическите показатели за първото тримесечие показват, че ефектът от въвеждането на единната валута е по-скоро положително въздействие върху растежа.

Общият растеж на икономиката на еврозоната за същия период е отчетен на 0,8%, което е спад спрямо 1,3% през предходното тримесечие. Това поставя българските резултати в още по-благоприятна светлина.

Данните на НСИ сочат, че вътрешното потребление е нараснало с 7% на годишна база, а създадената брутна добавена стойност се е увеличила с 2,6%. Инвестициите, както чуждестранни така и вътрешни, отбелязват ръст от 8% спрямо предходната година.

Положителните тенденции обаче се балансират от нарастващия търговски дефицит. Износът е отчел ръст от едва 0,4%, докато вносът се е увеличил с 6,4%. Това е довело до рекорден търговски дефицит за първото тримесечие, възлизащ на 1,5 милиарда евро. Това поставя предизвикателства пред устойчивостта на икономическия растеж в дългосрочен план.

Политическата ситуация в страната също оказва влияние. През първото тримесечие на 2026 г. правителството на Росен Желязков подаде оставка под натиска на граждански протести, което доведе до краткотрайно служебно правителство и забавяне на приемането на държавния бюджет. Въпреки тези предизвикателства, икономиката успя да демонстрира устойчивост и да постигне впечатляващи резултати.

Въпреки това експертите предупреждават, че високият търговски дефицит и липсата на постоянен държавен бюджет могат да окажат негативно влияние върху икономическите перспективи в средносрочен план. Необходими са целенасочени политики за стимулиране на износа и подобряване на конкурентоспособността на българската икономика, за да се гарантира устойчив растеж и в бъдеще.