Българската икономика отбеляза ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 2,9% през първото тримесечие на 2026 г., което я нарежда на второ място в Европейския съюз след Кипър, чиято икономика е нараснала с 3%. Данните бяха публикувани от Националния статистически институт (НСИ) и цитирани от Town.bg. Това се случва на фона на официалното приемане на еврото като национална валута в България от 1 януари 2026 г.
Въпреки политическата нестабилност, настъпила след оставката на кабинета на Росен Желязков в началото на 2026 г., икономиката демонстрира устойчивост. Вътрешното потребление се е увеличило с близо 7% на годишна база, а инвестициите – с около 8%, като и двата показателя са сред основните двигатели на растежа. Брутната добавена стойност е нараснала с 2,6%.
В същото време търговският дефицит достига рекордни нива от 1,5 млрд. евро за първото тримесечие. Причината е значителният ръст на вноса, който се увеличава с 6,4% спрямо същия период на предходната година, докато износът бележи по-скромен ръст от едва 0,4%. Това показва, че вътрешното търсене, подкрепено от инвестициите и потреблението, все още не е достатъчно силно, за да стимулира износа в същата степен.
За сравнение, средният ръст на БВП в еврозоната за първото тримесечие на 2026 г. е едва 0,8%. Испания отбелязва растеж от 2,7%, което я нарежда непосредствено след България. През 2025 г. българската икономика нарасна с 3,1%, което показва запазване на положителната тенденция в началото на 2026 г.
Тези данни подчертават, че въпреки политическите предизвикателства, българската икономика продължава да се развива динамично, подкрепена от вътрешните фактори. Въпросът е дали този растеж ще бъде устойчив и ще успее да компенсира нарастващия търговски дефицит в дългосрочен план.