България продължава да бъде един от по-стабилните пазари в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) през 2026 г., показват данните от последното проучване на Coface. За трета поредна година броят на несъстоятелностите у нас намалява, докато в повечето други държави от региона се наблюдава ръст. Въпреки този положителен тренд, експертите предупреждават, че реалният риск за бизнеса е по-висок, отколкото показват официалните статистики, основно заради практиката на прехвърляне на дружества и поради новия енергиен натиск, както и заради нарастващите фалити в Германия.
Според Пламен Димитров, управител на Coface България, 2025 г. може да се определи като година на нормализация за българския бизнес, белязана от структурни рискове. „Съотношението между действащите дружества и официално отчетените случаи на несъстоятелност е под 1 на 1000“, посочва той. „Въпреки това, реалният брой фалиращи компании вероятно е между 2 и 3 на 1000, тъй като много фирми предпочитат да прехвърлят дейността си към новосъздадени дружества, вместо да преминат през официална процедура по несъстоятелност.“
Най-стабилните сектори през 2025 г. са фармацевтичната и козметичната индустрия, които показват устойчивост дори в условията на икономическа несигурност. В същото време, в Полша, Словения, Румъния и Сърбия броят на несъстоятелностите нараства значително – съответно с 17.8%, 12.9% и 9.6% за всяка от двете последни държави. В Чехия ръстът е 8.7%, а общо за целия регион на ЦИЕ случаите на несъстоятелност се увеличават с 0.26%, от 46 043 на 46 161. Тези данни подчертават относителната стабилност на българския пазар в сравнение с останалите страни от региона.
Въпреки положителната картина, Coface предупреждава, че през 2026 г. рискът от несъстоятелност в ЦИЕ може да нарасне. Основните фактори за това са повишените производствени разходи, енергийният натиск и очакваният ефект от фалитите в Германия – ключов търговски партньор за повечето държави от региона. „Българските компании трябва да бъдат особено внимателни в управлението на ликвидността си и да предприемат проактивни мерки за идентифициране и ограничаване на рисковете“, съветва Димитров. Той допълва, че бизнесът не трябва да разчита само на официалната статистика, а да следи внимателно пазарните сигнали и финансовото състояние на своите партньори.
След присъединяването си към еврозоната през януари 2026 г., България се превърна в част от по-широк икономически блок, което предполага както нови възможности, така и нови предизвикателства. В този контекст, стабилността на българския бизнес ще бъде поставена на изпитание от външни фактори, а способността за адаптация и управление на риска ще се окаже решаваща за успеха на компаниите.