Статистиката на Евростат към 31 декември 2025 г. очертава ясна картина: България остава под средното европейско равнище по движението на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост. Европейската комисия е изплатила 53% от пакета за страната, докато средно за ЕС делът достига 66%. Още по-показателно е, че реално използваните средства в България са 36% от общата сума, което подсказва по-бавно превръщане на наличния ресурс в инвестиции и икономическа активност.

За предприемачите, мениджърите и собствениците на малък и среден бизнес тези проценти не са административна подробност. Те показват колко бързо публичният ресурс се превръща в поръчки, оборудване, строителство, технологични проекти и ново търсене към частния сектор. Когато една държава се движи под средното ниво на ЕС, това обикновено означава по-бавен ефект върху оборотите, инвестиционните решения и бизнес средата.

България в европейската картина

Към края на 2025 г. общата картина в ЕС показва, че механизмът вече е навлязъл в зряла фаза. Изплатените от Европейската комисия средства към държавите членки достигат 66% от общия размер, а използваните безвъзмездни средства за периода 2020-2025 г. са 63% от 228 млрд. евро. На този фон България остава под средното и по двата ключови показателя, което я поставя в по-предпазлива позиция по отношение на скоростта, с която европейският ресурс достига до реалната икономика.

ПоказателСтойностЗначение за бизнеса
Изплатени средства в ЕС66%Механизмът вече работи с висока интензивност в голяма част от съюза.
Изплатени средства за България53%Страната е с 13 процентни пункта под средното ниво за ЕС.
Използвани средства в ЕС63% от 228 млрд. евроГолям обем ресурс вече е влязъл в реалната икономика.
Използвани средства в България36%Преходът от наличен ресурс към изпълнени проекти е по-бавен.
Най-висок дял изплатени средстваФранция – 84,8%Част от големите икономики вече са значително напред.
Най-нисък дял изплатени средстваУнгария – 2,2%Разликите между държавите членки остават силно изразени.

Какво показва разликата между получени и използвани средства

Най-важният сигнал за бизнеса е разликата между това, което е изплатено на държавата, и това, което реално е използвано. В българския случай тя е осезаема: 53% получени срещу 36% използвани средства от общия пакет. Това означава, че значителна част от ресурса все още не се е превърнала в завършени инвестиции, доставки, строителни дейности или капиталови разходи с непосредствен ефект върху фирмите.

Такъв разрив обикновено насочва към по-бавна подготовка на проекти, по-дълги цикли на възлагане или по-трудно изпълнение. За малкия и средния бизнес последицата е ясна: пазарът вижда по-късно реалния поток от поръчки и средства. Това е особено важно за компании, които разчитат на публични инвестиции като източник на търсене или като ускорител за частни вложения.

Сравнението с ЕС е по-важно от самия процент

Самостоятелно погледнато, 53% изплатени средства не е незначителен дял. Проблемът е, че в европейски мащаб темпото е по-високо. Разликата от 13 процентни пункта спрямо средното за ЕС показва, че България не се движи в челото на процеса, а остава в групата на държавите, които още не са успели да превърнат механизма в силен краткосрочен двигател за икономиката. За предприемачите това означава, че конкурентите им в други страни може да получават по-бързо ползите от публично финансирани инвестиции, модернизация и пазарни възможности.

Структурата на разходите също има значение

Данните показват и как се разпределя използваният ресурс в рамките на ЕС. Брутните инвестиции в основен капитал съставляват 27% от използваните средства, а капиталовите трансфери – 45%. Тази структура е съществена, защото подсказва, че значителна част от механизма се насочва към активи и инвестиционни форми на подкрепа, а не само към текущи плащания.

От гледна точка на бизнеса това е позитивен сигнал, тъй като капиталовите разходи обичайно имат по-дълъг икономически живот и по-силен мултиплициращ ефект. Те създават търсене за оборудване, инженеринг, строителство, софтуер, технически услуги и поддържащи дейности. Въпросът за България не е само дали ресурсът е наличен, а колко бързо този тип разходи ще се материализират в конкретни възможности за фирмите.

Какво да следят компаниите

  • Темпа, с който изплатените средства се превръщат в реално използван ресурс.
  • Сектори, в които капиталовите разходи могат да отключат нови поръчки и инвестиционни цикли.
  • Разликата между европейското средно ниво и българското изпълнение като индикатор за конкурентен натиск.
  • Вероятността забавянето да отложи вторичните ефекти върху заетостта, частното търсене и новите бизнес проекти.

Какъв е изводът за бизнеса

Данните към 31 декември 2025 г. показват, че България не е сред най-слабо представящите се държави, но видимо изостава от средното за ЕС и все още не използва достатъчно бързо ресурса, който вече е получила. Това не е просто статистика за институциите, а измерител за скоростта, с която европейските средства достигат до частната икономика и започват да работят като реален стимул за растеж.

За собствениците на малък и среден бизнес това означава едно: очакванията за бърз инвестиционен ефект трябва да останат умерени, докато темпото на усвояване не се доближи до европейското средно. Ако страната ускори превръщането на наличните средства в реални проекти, ефектът може да се види в повече търсене, по-широк инвестиционен цикъл и по-силен импулс за предприемачеството. Ако това не се случи, България рискува да остане с наличен ресурс на хартия, но с по-слаб икономически резултат за бизнеса.