България отчита най-голям ръст на корпоративните фалити в Централна и Източна Европа през 2025 г., показват данни на германската асоциация за защита на кредиторите Creditreform. Увеличението е с 15,9%, като броят на официално обявените в несъстоятелност предприятия достига 830. Това е в рязък контраст със средното за региона, където се наблюдава спад от 7,1% до общо 36 939 фалита. В същото време в Западна Европа фалитите нарастват с 4,8% до 197 610 случая – най-високото ниво от две десетилетия.
Според анализ, цитиран от Zonanews.bg, зад тези цифри се крие тревожна тенденция. Макар и официалният брой на фалитите у нас да е 830, експерти от международната компания за кредитно застраховане Coface смятат, че реалният мащаб на проблема е значително по-голям. Причината е, че поради тромава бюрокрация, много български фирми предпочитат да замразят дейността си, вместо да преминат през формалната процедура по обявяване на несъстоятелност.
Освен това, в България засегнатите от фалити работници са приблизително 3200 души. В Германия, където броят на фалитите също бележи ръст, 285 000 служители са загубили работата си, а финансовите загуби за банките и доставчиците се оценяват на около 57 милиарда евро.
Експертите предупреждават, че кризата не е само конюнктурна, а има и структурни измерения. Патрик-Лудвиг Ханцш, цитиран в анализа, отбелязва, че слабата световна търговия и геополитическите рискове, включително войната в Украйна и напрежението в Близкия изток, оказват сериозен натиск върху предприятията.
Герхард Вайнхофер, представител на Creditreform Австрия, подчертава, че нивото на фалитите в Западна Европа надхвърля дори това от периода след финансовата криза през 2008-2009 г. Ситуацията в отделните държави е различна – Швейцария отчита ръст от 35,3%, а Гърция – 24,4%. В САЩ корпоративните банкрути достигат 31 810 случая през 2025 г., най-високото ниво от пет години.
В България най-силно засегнати от фалити са секторите търговия, туризъм и хотелиерство. В повечето случаи това са малки и средни предприятия, които трудно устояват на комбинацията от инфлация, високи лихвени проценти и намалено потребление. Тази тенденция поставя под въпрос устойчивостта на българската икономика и изисква спешни мерки за подкрепа на бизнеса.
Въпреки че официалната статистика за БВП показва умерен растеж, данните за корпоративните фалити сочат, че икономиката се намира в по-сложна ситуация, отколкото изглежда на пръв поглед. Анализаторите предупреждават, че ако не бъдат предприети навременни действия, негативните тенденции могат да се задълбочат и да доведат до сериозни социални и икономически последици.