България е сред страните в Европейския съюз, които са заделили най-голям относителен дял от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за мерки срещу скока в цените на енергията, последвал напрежението в Близкия изток. Това показва анализ на Брюкселския изследователски институт „Брюгел“, според който страната ни е обявила пакет от 225 милиона евро, което представлява 0,194% от БВП, поставяйки я на второ място след Испания.

Данните на института показват, че общата стойност на фискалните мерки в ЕС възлиза на близо 10 милиарда евро. Водеща по абсолютна и относителен размер на помощта е Испания, която е отпуснала 5 милиарда евро – 0,296% от своя БВП. Мерките там включват намаляване на данък добавена стойност (ДДС) върху газа, електроенергията и горивата от 21% на 10%.

Българските мерки, възлизащи на 225 милиона евро, са разпределени като 100 милиона евро за подпомагане на транспортния бранш и 125 милиона евро за енергоемките производства. По този показател страната ни изпреварва Гърция, която е заделила 300 милиона евро, но това представлява едва 0,121% от нейния БВП.

Германия, която е икономическият двигател на ЕС, е на трето място по абсолютен размер на помощта с 1,620 милиарда евро. В анализа на „Брюгел“ са включени още Белгия, Франция, Ирландия, Италия, Нидерландия, Полша и Швеция. Общото между тези държави е, че всички те са обявили мерки в отговор на рязкото поскъпване на енергията, предизвикано от американско-израелска атака срещу Иран в края на февруари 2026 г.

Според анализа на института, различните държави членки са приложили различни подходи за смекчаване на ефекта от високите цени на енергията. Докато Испания се е насочила към намаляване на данъците, други страни са заложили на директни субсидии за бизнеса и домакинствата. България, със своя пакет от 225 милиона евро, е избрала подход, който подкрепя ключови сектори на икономиката, без да прибягва до мащабни данъчни облекчения.

Институтът „Брюгел“ отбелязва, че ефектите от войната в Иран и последвалото поскъпване на енергията са били усетени в цялата европейска икономика, но различните държави са реагирали по различен начин. Анализът подчертава, че устойчивостта на икономиките ще зависи от способността им да балансират между необходимостта от подкрепа на бизнеса и домакинствата и поддържането на фискална стабилност.