България продължава да е на първо място в Европейския съюз по дял на населението в риск от бедност или социално изключване (AROPE), показват последните данни на Евростат за 2025 г. 29% от българите живеят в условия на риск, което е значително над средното за ЕС от 20,9%. Въпреки лек спад спрямо 2024 г., страната остава с най-висок процент на уязвими граждани в съюза.
Според Националния статистически институт (НСИ), линията на бедност за 2025 г. е определена на 433 евро средномесечно на лице в домакинство. Това означава, че 1,369 млн. души или 21,2% от населението попадат под този праг. Особено тревожен е фактът, че 11,8% от заетите на възраст между 18 и 64 години са „работещи бедни“, а при работещите на непълно работно време този дял достига 34,2%.
Рискът от бедност е силно обвързан с образователното равнище. Данните на НСИ показват, че при хората с начално или без образование този риск достига 47,2%, докато при висшистите е едва 4,3%. Подобна тенденция се наблюдава и в семействата – 73,3% от децата на родители с ниско образование живеят в бедност. Най-засегнати са семействата от двама възрастни с три и повече деца (52,3%) и самотните родители с деца (40,4%).
Високата инфлация от последните години е оказала сериозно въздействие върху нискодоходните домакинства, тъй като разходите за храна, енергия и жилище заемат най-голям дял от техния бюджет. По данни на анализатори, сивата икономика, която се оценява на около 30% от БВП, също допринася за задълбочаване на социалното неравенство и ограничава възможностите за ефективно преразпределение на доходите.
Въпреки тези тревожни показатели, Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира умерен икономически растеж за България от около 3% през 2025–2026 г. Влизането на страната в еврозоната от 1 януари 2026 г. се разглежда като възможност за укрепване на институциите и стимулиране на икономическия растеж. Въпреки това, МВФ предупреждава, че инфлацията остава висока и социалните неравенства са сериозно предизвикателство.
Очакванията са линията на бедност за социални плащания да бъде определена на 382 евро през 2026 г. Въпреки това, експерти подчертават, че без комплексни и дългосрочни политики, насочени към повишаване на доходите, подобряване на достъпа до качествено образование и ограничаване на сивата икономика, България трудно ще намали дела на населението в риск от бедност и социално изключване.
Проблемът с бедността в България не може да бъде решен с еднократни мерки. Необходима е последователна държавна политика, която да адресира структурните причини за неравенството и да създаде условия за по-високи доходи и по-добри перспективи за всички граждани.