България вече не е сред трите държави в Европейския съюз с най-нисък държавен дълг. Към края на 2025 г. показателят достигна 29,9% от БВП, което изважда страната от традиционното ѝ място в тази класация за първи път от 2008 г. България заема четвърто място, след Естония (24,1%), Люксембург (26,5%) и Дания (27,9%).
Увеличението на дълга с цели 6 процентни пункта за година е едно от най-големите в ЕС, като само Финландия отчита по-висок ръст – 6,2 процентни пункта. Към края на третото тримесечие на 2025 г. държавният дълг на България беше 28,4% от БВП.
Средният държавен дълг в ЕС към края на четвъртото тримесечие на 2025 г. е 81,7% от БВП, което подчертава стабилното финансово състояние на България в сравнение с останалите страни членки. В същото време Гърция остава най-задлъжнялата държава в съюза със 146,1% от БВП, следвана от Италия с 137,1%.
Рязкото нарастване на дълга предизвика критики от страна на опозицията. Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев предупреди за рисковете, свързани с по-високите лихви по новите заеми, които предстои да бъдат обслужвани от държавата.
Министерството на финансите съобщи, че от началото на 2026 г. вече са поети нови задължения на стойност 900 млн. евро, като през март е било емитирано ново финансиране на вътрешния пазар. Според Института за пазарна икономика (ИПИ), ако текущите тенденции се запазят, държавният дълг на България може да се удвои и да достигне 55,4% от БВП до 2038 г. Основната причина за този ръст са нарастващите текущи разходи и капиталовите инжекции, които държавата прави в различни сектори.
Въпреки сравнително ниското равнище на дълга към момента, прогнозите на ИПИ поставят под въпрос устойчивостта на публичните финанси в дългосрочен план и подчертават необходимостта от внимателно управление на държавния бюджет.