България е изминала приблизително две трети от пътя към превръщането си в развита икономика, заявиха експерти, участвали във финансовата конференция „Шумът на парите“, организирана от БНТ. Темата за бъдещето на българската икономика и ключовите предизвикателства пред страната бе в центъра на дискусиите, които обединиха представители на международни институции, футуролози и бивши висши държавни служители.

Ключови послания от „Шумът на парите“

В рамките на конференцията Джейсън Пелмар, представител на Световната банка за България, подчерта необходимостта от подобряване на бизнес средата, инфраструктурата и човешкия капитал. Той акцентира върху липсата на достатъчно работна сила за реализирането на мащабни инвестиционни проекти и призова за по-активно интегриране на ИТ екосистемата и новите технологии, които да повишат конкурентоспособността на страната.

Футурологът Магнус Линдквист постави акцент върху демографската картина и необходимостта от привличане на повече хора към България – не само туристи, но и дългосрочни жители, които да работят и инвестират. Той предложи активни програми за връщане на българи от чужбина и за привличане на чуждестранни специалисти, като същевременно подчерта дългосрочния потенциал на изкуствения интелект за стимулиране на креативността и иновациите.

Д-р Филип Щайнберг, бивш главен директор в Германското министерство на икономиката, обърна внимание върху енергийния баланс. Той препоръча развитие на устойчива енергетика, базирана на диверсифициран микс от източници, включително възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), вертикален газов коридор и ядрена енергия. По думите му, инвестициите в зелени технологии следва да продължат, тъй като те са сред най-евтините енергийни решения, но изкопаемите горива ще останат необходими там, където зелената енергия не може да осигури достатъчно покритие.

Предизвикателства и перспективи

Експертите единодушно посочиха, че България разполага със значителен потенциал за развитие, но за да се реализира той, е необходимо да се преодолеят редица предизвикателства. Сред тях са:

  • Недостигът на квалифицирана работна ръка;
  • Подобряване на бизнес климата и административните процедури;
  • Инвестиции в образованието и квалификацията на населението;
  • Привличане на чуждестранни инвестиции и връщане на българи от чужбина;
  • Развитие на диверсифицирана и устойчива енергийна система.

Всички участници в конференцията се обединиха около тезата, че изкуственият интелект ще бъде ключов фактор за бъдещия икономически растеж и конкурентоспособност на България. Въпреки това, за да се възползва страната от неговия потенциал, е необходимо да се инвестира в дигитални умения и инфраструктура, както и да се създадат условия за развитие на иновативни компании.

Таблица: Ключови участници и основни тези

Име Роля Ключови акценти
Джейсън Пелмар Представител на Световната банка за България Подобряване на бизнес средата, инфраструктурата и човешкия капитал; интеграция на ИТ екосистемата; недостиг на работна ръка за големи проекти
Магнус Линдквист Футуролог Привличане на хора за живот, работа и инвестиции; програми за връщане на българи; потенциал на ИИ за креативност
Д-р Филип Щайнберг Бивш главен директор в Германското министерство на икономиката Устойчива енергетика от микс източници; продължаване на инвестициите във ВЕИ; роля на изкопаемите горива в преходния период