Ангел Найденов: Армията влиза в нов етап на модернизация с повече средства, техника и кадри

Българската армия навлиза в по-активен етап на модернизация, след като през последната година се очертава напредък едновременно по финансирането, превъоръжаването и кадровото обезпечаване. Това е основната оценка на бившия министър на отбраната Ангел Найденов, който поставя акцент върху три ключови дефицита в системата – пари, техника и хора – и твърди, че и по трите направления вече има измеримо движение.

За бизнеса и индустрията тази тема не е само въпрос на сигурност. Ускоряването на военната модернизация означава по-големи публични разходи, дългосрочни договори, инфраструктурни проекти, технологични поръчки и по-ясен хоризонт за компании, които работят в производството, логистиката, строителството, поддръжката и обучението. Именно затова динамиката в сектора е важен сигнал и за предприемачите, и за мениджърите.

По-висок бюджет и по-ясна рамка

Според Найденов средствата за отбрана се очаква да достигнат 2,25% от брутния вътрешен продукт, или над 2,7 млрд. евро. Това поставя отбранителната политика в значително по-стабилна финансова позиция в сравнение с предходни години, когато системата често работеше под натиск и с отложени проекти.

По-високият ресурс е решаващ не само за покупката на ново въоръжение, но и за изпълнението на по-широка програма за отбранителни способности. Тя включва 188 необходими способности, от които 36 са определени като приоритетни. В практическо изражение това вече се превежда в 9 основни проекта за модернизация плюс още 5, свързани с инфраструктурата.

Поставените срокове показват, че държавата мисли в многогодишен хоризонт. Деветте приоритетни проекта трябва да бъдат реализирани до декември 2030 г. Инфраструктурните и по-малките модернизационни дейности са планирани до декември 2032 г., а останалите стъпки по военната инфраструктура и мобилността са разчетени до декември 2036 г. За пазарните участници това е сигнал, че секторът ще остане активен далеч отвъд рамката на един бюджетен цикъл.

Техника: от планове към реални доставки

Втората голяма промяна е, че модернизацията вече не се изчерпва с намерения. По думите на Найденов първите бойни платформи вече са факт. Сред тях са новите F-16, патрулният кораб „Храбри“ и машините „Страйкър“.

Особено внимание привлича програмата за новите изтребители. Още в началото на 2025 г. бяха представени нови F-16 в демонстрационни полети, а до декември 2025 г. трябва да бъдат подготвени 12 обучени пилоти за работа с платформата. Това е важен индикатор, че проектът се движи не само по линия на доставките, но и по линия на реалната оперативна готовност.

При Военноморските сили също има видим напредък. Първият патрулен кораб „Храбри“ вече е приет, а вторият се очаква до края на годината. На този фон проектът за „Страйкър“ допълва сухопътния компонент на модернизацията и показва, че процесът не е концентриран в един вид въоръжени сили, а се разглежда като по-широка трансформация.

Тази последователност е важна и от управленска гледна точка. За бизнеса най-силният сигнал не е в единичната доставка, а в това дали тя се вписва в предвидима програма с етапи, бюджети и последваща поддръжка. Именно такава рамка започва да се оформя.

Хората остават най-трудният въпрос

Третият проблем, който Найденов откроява, е личният състав. Макар техниката и бюджетът да са най-видимата част от реформата, устойчивостта на армията зависи от това дали системата може да привлича и задържа подготвени хора.

Тук отчетеният напредък идва основно от възнагражденията. Най-ниската заплата в армията е повишена с 30% и е изравнена със средната брутна заплата за второто полугодие на предходната година. Ефектът, поне на този етап, е частично положителен: недостигът на личен състав е намалял с около 2% през миналата година.

Данните показват и известно подобрение при подбора. През миналата година са приети около 1300 военнослужещи, а в конкурсите за едно място се явяват средно по четирима кандидати. Това не означава, че кадровият проблем е решен, но подсказва, че армията започва да възстановява конкурентоспособността си на пазара на труда.

За работодателите извън отбраната този процес също е показателен. Той ясно демонстрира колко силно възнагражденията и предвидимите кариерни условия влияят върху интереса към професии, които дълго време страдаха от дефицит на кадри. В този смисъл армията се превръща в още един пример, че без корекция на доходите и ясна перспектива недостигът на хора трудно може да бъде преодолян.

Политическият залог

Найденов прави и пряка политическа прогноза, според която модернизацията на армията би се ускорила при управление на „Прогресивна България“. Тази теза поставя отбраната в центъра на по-широк дебат за държавния капацитет, инвестиционните приоритети и темпа на изпълнение на големите публични програми.

От гледна точка на бизнеса най-важният въпрос не е само коя политическа сила ще претендира за по-бърза модернизация, а дали ще има последователност в изпълнението. Секторът се нуждае от дългосрочни решения, а не от кампанийни обещания. Именно затова следващите месеци ще бъдат тест дали вече обявените срокове, проекти и кадрови мерки ще се превърнат в устойчив резултат.

Засега картината е по-скоро на внимателен, но реален напредък. Ако бюджетът остане стабилен, доставките продължат по график, а кадровият натиск се облекчава, модернизацията на армията може да се превърне не само в стратегически, но и в икономически фактор с дълъг хоризонт.