Икономисти и финансови анализатори предупреждават, че въпреки вече усещаното поскъпване на горивата, реалната икономическа криза в България все още не е разкрила пълния си потенциал. Според тях прибързаните и неподготвени антикризисни мерки на правителството не отговарят на мащаба на потенциалните рискове, а основният фактор, който може да задълбочи ситуацията, е развитието на военния конфликт и последващото поскъпване на петрола.

Истинската криза предстои

Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика коментира, че мярката за компенсация от 20 евро на месец за всеки български гражданин е по-скоро социална, отколкото бюджетно значима. Той смята, че реална криза може да настъпи едва при цени на петрола от 150–200 долара за барел, като подчертава, че в момента е рано за катастрофални сценарии, изискващи извънредни мерки.

Слаби фискални резерви

Финансовият журналист Стефан Антонов е по-критичен в оценката си. Той посочва, че България навлиза в потенциалната криза със слаби фискални резерви от едва около 6% от БВП, което прави страната уязвима при по-дълбока и продължителна икономическа турбуленция. Антонов критикува правителството за преждевременните и неподготвени антикризисни мерки, като настоява, че те трябва да бъдат насочени към конкретни, силно ударени сектори, а не да се раздават като общи компенсации за всички.

Финансови параметри

Според анализаторите бюджетната цена на мярката за 20 евро компенсация е малко над 20 милиона евро за първия месец. В същото време цените на горивата вече са се повишили с около 20% в сравнение с началото на годината, което оказва натиск върху домакинствата и бизнеса. Слабите фискални резерви на страната, съчетани с евентуално ново поскъпване на енергоносителите, поставят икономиката в несигурна позиция.

Заключение

Въпреки че засега кризата не е показала пълните си измерения, икономистите предупреждават, че рискът остава сериозен. Развитието на военния конфликт и динамиката на цените на петрола ще бъдат ключови фактори за бъдещето на българската икономика. На този етап е необходимо правителството да подхожда предпазливо и да насочва антикризисните мерки към най-засегнатите сектори, вместо да разчита на общи компенсации, които имат ограничен ефект.