Инфлацията в България не се дължи на въвеждането на еврото, а основно на ръста на доходите в страната и на външните икономически сътресения, заяви икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика в коментар за NOVA, цитиран от marica.bg.
Според Николов, увеличенията на минималната работна заплата, индексацията в публичния сектор и социалните плащания оказват значителен натиск върху цените. Той допълни, че липсата на редовен държавен бюджет също допринася за инфлационния натиск, тъй като това води до непредвидимост в държавните разходи.
По отношение на ефекта от въвеждането на еврото върху инфлацията, Николов посочи, че той е ограничен и възлиза между 0,3% и 1,5%. Той подчерта, че няма доказателства за масова спекула или изкуствено завишаване на цените, свързано със смяната на валутата.
Икономистът отбеляза още, че българската икономика продължава да расте с темпове от 3–4% годишно, което е значително по-високо от повечето икономики в еврозоната. Той изтъкна, че публичният сектор, който включва около 600 хиляди заети, също оказва влияние върху инфлацията, тъй като ръстът на заплатите в него създава допълнително търсене.
Николов коментира, че външните фактори като глобалното поскъпване на горивата също имат съществено отражение върху инфлацията в България.