Българският бюджет очаква вливане на близо 900 млн. евро от четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост до края на юни. Тази сума би донесла временно облекчение на нарастващия бюджетен дефицит, достигнал до около 1,75 млрд. евро в края на април – най-високото ниво за последните 15 години. Въпреки това, значителна част от средствата е под риск заради забавени реформи, особено в антикорупционната сфера.
Условни средства и пропуснати срокове
Четвъртото плащане е заявено от служебното правителство на Андрей Гюров, което договори отлагане на ключови реформи, за да спаси временно около 400 млн. евро. Към момента около 143 млн. евро са застрашени от удържане, а 214 млн. евро остават замразени поради неизпълнени условия, поставени от Европейската комисия, която наблюдава спазването на ангажиментите по Плана.
Ключови реформи, които блокират средства
Една от основните причини за замразяването на средства е липсата на ефективен антикорупционен орган. Европейската комисия е поставила това като задължително условие за отпускане на средствата. Други реформи, които застрашават част от плащането, са свързани с ВиК сектора и преструктурирането на Български енергиен холдинг.
Проекти и инвестиции, които ще бъдат финансирани
С парите от четвъртото плащане се финансират над 2500 проекта, които трябва да бъдат завършени до август. Средствата са насочени към подкрепа на малки и средни предприятия в ИКТ и киберсигурност, кръгова икономика, дигитализация на културното наследство и модернизация на съдебната информационна система. Допълнително финансиране е предвидено за изграждането на 2000+ STEM центрове в училищата и закупуването на 7 медицински хеликоптера за спешна помощ.
Финансови параметри и бъдещи плащания
Общият размер на четвъртото плащане е 900 млн. евро. Очаква се тези средства, заедно с инвестициите по Плана, да осигурят допълнителни 2 млрд. евро в бюджета за редовното правителство. Крайният срок за заявяване на петото плащане е до края на септември 2026 г.
Въпреки временния „спасителен пояс“ за бюджета, изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост остава под въпрос, докато не бъдат изпълнени ключовите реформи, изисквани от Европейската комисия. Загубата на средства би имала сериозни последици както за държавния бюджет, така и за икономиката като цяло.