Българският износ за Киргизстан е нараснал с около 5000% спрямо нивата преди началото на войната в Украйна, като същевременно общият износ на Европейския съюз за малката централноазиатска държава е скочил десетократно до 2,73 млрд. евро през 2023 г. Тези данни, предоставени от бившия главен икономист на Института за международни финанси Робин Брукс, поставят под въпрос ефективността на западните санкции срещу Русия и разкриват нова схема за заобикалянето им чрез реекспорт.

Рязък скок в търговията с Киргизстан

През 2021 г. износът на България за Киргизстан е възлизал на едва 4,1 млн. долара, а общият износ на ЕС за страната – на 263 млн. евро. След началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. обаче се наблюдава драматична промяна. Само година по-късно българският износ достига 22 млн. долара, а износът на целия ЕС скача до 1,171 млрд. евро. До края на 2024 г. българските стоки, изнесени за Киргизстан, вече възлизат на рекордните 78,5 млн. долара, докато общият износ на ЕС остава стабилен на 2,731 млрд. евро.

Критични за военната индустрия стоки

Анализаторите обръщат внимание, че близо 60% от износа на ЕС за Киргизстан се състои от транспортно оборудване (на стойност 847 млн. евро) и машини и съоръжения (751 млн. евро). Това са именно категориите стоки, които са критично важни за руската военна индустрия и които са обект на строгите санкции, наложени от ЕС и съюзниците му. Сравнението на износните обеми с БВП на Киргизстан, който възлиза на около 14 млрд. евро, показва, че страната действа по-скоро като транзитен хъб, отколкото като нормален пазар за тези стоки.

ЕС реагира със санкции

Загрижеността от този канал за заобикаляне на санкциите доведе до предприемането на мерки от страна на ЕС. През април 2025 г. Брюксел прие 20-ия пакет от санкции срещу Русия, който включва и забрана за износ на определени стоки за Киргизстан с цел ограничаване на риска от реекспорт към руската икономика. Подобни мерки бяха наложени и на други държави, за които има съмнения, че служат като посредници за заобикаляне на санкциите, като Турция и Казахстан.

Други европейски държави също увеличават износа

България не е единствената европейска страна, която бележи рязък ръст в износа за Киргизстан. Според данните, износът на Германия за тази страна е скочил с 1880% спрямо предвоенните нива, а този на Италия – с близо 2000%. Това потвърждава тенденцията за масирано пренасочване на европейски стоки през централноазиатски посредници, което подкопава ефективността на санкционния натиск върху Русия.

В търсене на нови решения

Въпреки предприетите мерки, експертите смятат, че ЕС трябва да продължи да затяга контрола върху износа и да следи за нови схеми за заобикаляне на санкциите. В противен случай, руската икономика ще продължи да се възползва от европейски стоки, въпреки наложените ограничения. Ситуацията около Киргизстан е ясен пример за това как глобалната търговия може да бъде използвана за подкопаване на международните санкции и за поддържане на икономиката на държава, която води агресивна война.