Четири десетилетия след катастрофата в Чернобилската атомна електроцентрала ядрената енергия бележи неочаквано възраждане в световен мащаб. Отказът от ядрената енергия, който бележи началото на 90-те години и който изглеждаше неразрушим, днес е подложен на сериозен ревизионизъм. Нарастващите енергийни кризи, геополитическите конфликти и ускоряващият се натиск за декарбонизация на икономиките карат водещи държави и международни организации да преосмислят ролята на атомната енергия в бъдещото енергийно снабдяване.
На 26 април 1986 г. експлозия в четвърти реактор на Чернобилската АЕЦ предизвиква една от най-тежките ядрени аварии в историята. Радиацията се разпространява в голяма част от Европа, а последиците за здравето и околната среда са дълготрайни. Инцидентът поставя началото на период на силен скептицизъм към ядрената енергия, който кулминира с решенията на Германия да се откаже от атомните си мощности през 2023 г.
Днес обаче тенденциите се променят. Според данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), ядрената енергия осигурява около 10% от световното електропроизводство и близо една четвърт от нисковъглеродните източници. В света работят над 400 реактора, а десетки нови са в процес на изграждане. САЩ остават най-големият производител на ядрена енергия, с 94 реактора и около 30% от глобалното производство.
Изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол заявява, че възраждането на ядрената енергия вече е факт. „Войната в Близкия изток и непредвидимите цени на енергията ускоряват този процес и правят ядрената енергия стратегически избор за много държави“, коментира Бирол. От своя страна Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, признава, че отказът от ядрената енергия е бил стратегическа грешка, особено в контекста на настоящата климатична криза.
Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси подчертава, че търсенето на надеждно и нисковъглеродно електричество ще продължи да расте. „Ядрената енергия е част от решението за постигане на целите за чиста енергия. Тя е стабилен и предвидим източник, който може да допринесе значително за намаляване на въглеродните емисии“, посочва Гроси.
Въпреки че делът на ядрената енергия в Европа е спаднал от около една трета през 1990 г. до приблизително 15% днес, някои държави променят подхода си. Франция, която традиционно разчита силно на атомната енергия, планира изграждането на нови реактори. Други страни също проявяват интерес към ядрени технологии, включително и развиващи се икономики, които търсят надеждни и екологични енергийни решения.
Украйна остава сериозно зависима от атомната енергия, която осигурява около половината от нейното електропроизводство. В същото време Русия разширява влиянието си чрез строителство на реактори в различни региони по света, включително в Азия и Африка.
Възстановяването на интереса към ядрената енергия повдига и редица предизвикателства – от безопасността и управлението на радиоактивните отпадъци до високите разходи за изграждане и поддръжка на реакторите. Въпреки това, в контекста на глобалната енергийна трансформация и необходимостта от декарбонизация, ядрената енергия все по-често се разглежда като важен елемент от бъдещата енергийна стратегия.