Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи първите тестове пред новото управление в България след парламентарните избори, като очерта 10 фундаментални цели за икономическо и социално развитие до 2030 г. Документът е предварителен преглед на предстоящата „Бяла книга на ИПИ: Отключване на растежа (2026 г.)“ и акцентира върху фискална консолидация, съдебна реформа и евроатлантическа ориентация.
Изследването на ИПИ идва на фона на рекордни протести в края на 2025 г., които очертаха основни искания за по-голяма финансова дисциплина и съдебна реформа. Очаква се Бялата книга да бъде официално представена на 13 май 2026 г., като изданието се реализира с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“.
Ключови икономически предизвикателства
Още през 2025 г. България достигна 68% от средното ниво на БВП на човек от населението в ЕС. Въпреки този напредък, целта, заложена от ИПИ, е до 2030 г. страната да надхвърли 75% от средното за ЕС по този показател (изчислен по паритет на покупателната способност). Това означава ускоряване на темпа на икономически растеж и повишаване на производителността на труда.
Наред с това, анализът подчертава нуждата от по-висока заетост. Макар че коефициентът на заетост на възраст 20-64 г. вече е на исторически максимум от 76-77%, целта е той да достигне 80% до 2030 г. Това ще изисква политики за активно включване на пазара на труда на уязвими групи, както и насърчаване на предприемачеството и иновациите.
Друг ключов проблем е ниското равнище на инвестициите. Бруто образуването на основен капитал в момента е под 20% от БВП, докато целта е то да достигне 25% до края на десетилетието. Увеличаването на инвестициите е критично за модернизацията на икономиката и повишаването на конкурентоспособността.
Образование, здравеопазване и демография
ИПИ акцентира и върху сериозните проблеми в сферата на образованието. Българските ученици изостават средно със 78 точки по четене, 63 точки по математика и 70 точки по природни науки спрямо средното за страните от ОИСР в рамките на международното изследване PISA. Около 50% от учениците са функционално неграмотни, което е тревожен сигнал за бъдещето на икономиката.
Здравеопазването също е сред основните предизвикателства. Продължителността на живота в България е най-ниската в ЕС – 75,9 години, при средно равнище за Съюза от 81,7 години. Предотвратимата смъртност у нас е 2,3 пъти по-висока от средната за ЕС, което подчертава необходимостта от реформи в здравната система.
Демографската криза е друг сериозен проблем. През 2023-2024 г. механичният прираст на населението е едва 40 хил. души годишно, което е недостатъчно за компенсиране на естествения прираст. Това поставя под натиск социалните и пенсионните системи.
Фискална децентрализация и местни финанси
Анализът на ИПИ обръща внимание и на проблема с местните финанси. Делът на собствените приходи в общинските бюджети е спаднал от над 40% през 2015-2017 г. до под 25% през 2024-2025 г. Това ограничава възможностите на общините да инвестират в местната инфраструктура и услуги, поради което ИПИ настоява за по-голяма фискална децентрализация.
Предстоящата Бяла книга на ИПИ ще предложи конкретни мерки за постигане на тези 10 икономически цели до 2030 г. Очаква се документът да очертае пътя, по който правителството трябва да поеме, за да отключи потенциала на българската икономика и да гарантира устойчив растеж и социално развитие.