Бумът на естетичните процедури в България се превърна в изключително доходоносен бизнес, но зад блясъка на обещанията за бърза и безболезнена красота се крие една тревожна реалност – липсата на регулации и контрол, която застрашава здравето на десетки хиляди пациенти.

Повод за тревога дадоха два скорошни случая, които отново поставиха въпроса за безопасността на естетичната медицина. В Дупница млада жена загуби живота си след поставяне на хиалурон в гърдите от д-р Борис Дашков, а в София пациентка бе приета в болница с тежка инфекция след процедура, извършена от анестезиолог. И двата случая показват сериозните рискове, които крие практиката, при която естетични процедури се извършват от лица без необходимата квалификация и в условия, които не отговарят на медицинските стандарти.

Кой може да извършва естетични процедури?

Според д-р Николай Георгиев, пластичен хирург, в България на практика „всеки може да сложи филър“. В момента контролът на държавата се фокусира основно върху регистрираните клиники по естетична медицина, но извън тях действа „сив сектор“, в който процедури се извършват от козметички, зъболекари, анестезиолози и дори хора без медицинско образование, преминали само кратки курсове за работа с инжекционни продукти. „Има хора, които са минали през два курса по 15 минути и се представят за специалисти“, коментира д-р Георгиев.

Този проблем е особено сериозен при инвазивните процедури, каквито са поставянето на филъри и ботокс. Д-р Михаил Михайлов, зам.-председател на Българската асоциация на естетичните дерматолози, подчертава, че тези процедури трябва да се извършват единствено в лечебно заведение със стриктни хигиенни изисквания и от квалифициран персонал. „Процедурите трябва да се извършват от лекари със специализация в областта на дерматологията, пластичната хирургия или естетичната медицина“, категоричен е той.

Нерегулиран внос и фалшиви продукти

Друг сериозен проблем е нерегулираният внос на продукти за естетични процедури. „Куфарната търговия“ от държави като Истанбул, Иран, Ирак, Бурунди и Южна Корея е основен канал за навлизане на продукти с неясен произход и качество. Липсата на контрол върху този внос създава риск за пациентите, тъй като те могат да бъдат подложени на процедури с продукти, които не са получили одобрение от европейските регулаторни органи и могат да предизвикат тежки усложнения.

Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия вече е излязла със становище, че поставянето на инжекционни продукти в гърдите е изключително опасно и трябва да се извършва единствено чрез трансплантация на собствена мастна тъкан. Въпреки това, практиката с хиалурон в гърдите продължава да се предлага от нерегламентирани центрове, което е довело до фаталния случай в Дупница.

Какво трябва да се промени?

За да се гарантира безопасността на пациентите, е необходимо спешно да бъдат въведени по-строги регулации в сектора на естетичната медицина. Сред мерките, които експертите предлагат, са:

  • Регистрация и лицензиране на всички лица, извършващи естетични процедури.
  • Създаване на регистър на продуктите, които могат да се използват в България, с ясни изисквания за тяхното качество и безопасност.
  • Засилен контрол върху вноса на продукти за естетични процедури.
  • Повишаване на информираността на пациентите за рисковете, свързани с естетичните процедури, и необходимостта от избор на квалифициран специалист.

Бизнесът с красота може да бъде успешен и безопасен, но само ако се основава на професионализъм, регулации и отговорност. В противен случай, рисковете за здравето на пациентите ще продължат да се увеличават, а индустрията ще остане в сивата зона между легалния бизнес и опасната практика.