Българският бизнес е изправен пред сериозно административно препятствие при инвестициите в зелена енергия, вследствие на непропорционално високи продуктови такси за соларни панели и литиево-йонни батерии. Данните, обявени на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София, показват, че таксите у нас са между 2 и 90 пъти по-високи от тези в други страни членки на Европейския съюз.

Според председателя на Българската фотоволтаична асоциация (БФА) Меглена Русинова, липсата на прозрачност, конкуренция и ясни правила при определянето на таксите оскъпява значително инвестициите в соларни системи и батерии за съхранение на енергия. Тя подчерта, че това се отразява негативно както на бизнеса, който реализира проекти, така и на крайните потребители, които плащат по-висока цена за чиста енергия.

Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия, представи конкретни сравнителни данни. Таксата за рециклиране на соларни панели в България е около 460 евро на тон, докато в Румъния тя е 118 евро, а в Нидерландия – едва 65 евро. За литиево-йонните батерии разликата е още по-драстична – 2800 евро на тон в България срещу 200-300 евро в Румъния.

„Тези такси административно оскъпяват и без това евтината зелена енергия“, коментира Газдов, като подчерта, че подобни несъответствия са недопустими в рамките на общия европейски пазар. Той настоя Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да промени съответната наредба, за да се въведат справедливи и конкурентни нива на продуктовите такси.

Браншовите организации предлагат целеви такси между 50 и 80 евро на тон за соларни панели и между 300 и 500 евро на тон за системи за съхранение на енергия. Според тях това би създало предвидима среда за инвеститорите и би ускорило прехода към зелена енергия в страната.

Важно е да се отбележи, че България вече разполага с близо 6 гигавата инсталиран соларен капацитет, а системите за съхранение на енергия играят ключова роля за стабилизиране на електроенергийната мрежа и регулиране на цените. Високите продуктови такси обаче поставят под въпрос бъдещите инвестиции в този сектор и забавят постигането на националните цели за декарбонизация.

Представителите на бизнеса са категорични, че въвеждането на прозрачни и конкурентни правила за продуктовите такси е от ключово значение за енергийната сигурност на България и за развитието на устойчивата икономика.