Европейските стартъпи, работещи по алтернативи на доминиращите AI чипове на Nvidia, твърдят, че техните технологии постигат до 100 пъти по-висока енергийна ефективност за задачи по inference. Въпреки това, амбициозните компании се сблъскват със сериозни предизвикателства – от ограничено финансиране и липса на собствена производствена база до консервативния подход на европейските правителства към подкрепата на такива иновативни проекти.
Директорът на Иновационния фонд на НАТО (NIF), Патрик Шнайдер-Сикорски, подчертава, че съществуващата GPU архитектура не е създадена за мащабен inference и предупреждава за геополитическите рискове от концентрацията на производството около TSMC, както и за експортния контрол на САЩ. Той допълва, че европейската екосистема за производство на полупроводници има нужда от значително развитие.
Сред най-обещаващите европейски стартъпи е холандската компания Euclyd, основана през 2024 г. от Бернардо Каструп, бивш директор на ASML. Euclyd твърди, че нейните чипове осигуряват 100 пъти по-висока енергийна ефективност за AI inference в сравнение с чиповете Vera Rubin на Nvidia. Въпреки това, системите на компанията все още не са преминали тестове за мащабируемо разгръщане с търговски партньори, а Euclyd в момента води преговори за кръг на финансиране от минимум 100 млн. евро.
Конкуренцията обаче не спи. Nvidia, абсолютният лидер на пазара на AI чипове, е похарчила над 18 млрд. долара за научноизследователска и развойна дейност през последната пълна финансова година. През декември компанията придоби активите на стартъпа Groq за 20 млрд. долара, а през март обяви инвестиции от 4 млрд. долара в две компании за фотонни технологии. Тези мащабни разходи и инвестиции ясно показват стратегията на Nvidia да запази лидерската си позиция чрез поглъщане на конкуренцията и развитие на нови технологии.
Други европейски компании също се опитват да пробият на пазара. Британският стартъп Optalysys планира да привлече над 100 млн. долара до края на годината, докато британската Fractile и френската Arago разчитат на инвестиции в размер на деветцифрени суми. Холандската Axelera вече е събрала над 200 млн. долара, а британската Olix, която разработва фотонни процесори за AI, също е получила инвестиции за над 200 млн. долара и планира да започне сътрудничество с първи клиенти през следващата година.
Въпреки тези усилия, европейските стартъпи за AI чипове са привлекли едва 800 млн. долара инвестиции, докато американските са получили 4,7 млрд. долара, според данни на аналитичната компания Dealroom. Тази огромна разлика в финансирането поставя европейските компании в сериозно неизгодно положение.
Шнайдер-Сикорски отбелязва, че в Европа липсват механизми като американската DARPA, които да стимулират иновациите и да осигурят финансиране за стратегически проекти. Освен това, той посочва и липсата на европейски стимули за потребление на местна продукция, което допълнително затруднява стартъпите да намерят първи клиенти и да докажат мащабируемостта на своите технологии.
Въпреки предизвикателствата, амбицията на европейските стартъпи да предложат по-ефективни и устойчиви AI решения остава висока. Въпросът е дали те ще успеят да преодолеят финансовите и производствени бариери и да се превърнат в реална алтернатива на доминацията на Nvidia на глобалния пазар.