Американската компания Deep Fission, основана от физика Ричард Мюлер и неговата дъщеря предприемачката Елизабет Мюлер, разработва изцяло нова концепция за ядрени реактори – подземни централи, заровени на дълбочина от 1.6 километра. Макар технологията да е все още в начален етап на развитие, България вече има стратегическо предимство пред много други държави благодарение на партньорството си с другата компания на семейство Мюлер – Deep Isolation, която работи по управлението на ядрени отпадъци от съветски реактори у нас.
От Торинската плащаница до реактори под земята
Зад Deep Fission и Deep Isolation стои впечатляваща фигура – 82-годишният Ричард А. Мюлер. Професор по физика в Калифорнийския университет в Бъркли, той е известен с усъвършенстването на метода за радиовъглеродно датиране. Благодарение на неговата работа, през 1988 г. Торинската плащаница е доказана като средновековна изработка, а не като платно от времето на Христос. Дъщеря му, 47-годишната Елизабет (Лиз) Мюлер, е предприемачът в семейството и движещата сила зад създаването на двете компании.
Как работи подземният реактор
Технологията на Deep Fission е радикално различна от традиционните ядрени централи. Вместо масивна надземна конструкция, реакторът представлява малък модул, заровен в тесен сондаж с диаметър около 75 сантиметра и дълбочина 1.6 километра. На тази дълбочина налягането на земните пластове е толкова голямо, че елиминира нуждата от сложните и скъпи системи за безопасност, характерни за конвенционалните АЕЦ. Всяка такава инсталация може да осигури мощност от 15 мегавата – достатъчна за захранването на около 12 000 домакинства.
За да се изгради център за данни с мощност 1 гигават, ще са необходими около 70 такива сондажа. Очакваната цена на произведената електроенергия е около 6 евроцента за киловатчас – конкурентна спрямо цената на енергията от въглища и възобновяеми източници. След приключване на експлоатацията, реакторът няма да бъде изваждан, а сондажът ще бъде запечатан завинаги.
Българската връзка
България вече е част от историята на семейство Мюлер чрез компанията Deep Isolation. През 2023 г. тя отчете приходи от работа с правителствата на България и Хърватия по управлението на ядрени отпадъци от стари съветски реактори. През 2021 г. Deep Isolation демонстрира успешно спускане и изваждане на контейнери с ядрени отпадъци на дълбочина около 800 метра. Този опит е безценен, тъй като технологията за подземно изолиране на отпадъци е пряко свързана с концепцията за подземни реактори.
Партньорството на България с Deep Isolation създава основа за бъдещо сътрудничество и с Deep Fission. Ако подземните реактори се окажат успешни, страната ни би могла да се позиционира като ранен партньор за внедряване на тази технология, което ще донесе значителни икономически и енергийни ползи.
Инвестиции и перспективи
Deep Fission вече е набрала 122 милиона долара инвестиции и е оценена на около 1 милиард долара. През 2024 г. Министерството на енергетиката на САЩ включи компанията в списъка на 10-те най-обещаващи пилотни реакторни компании. Целта е първите подземни реактори да започнат да продават електроенергия в мрежата още през 2027 година.
Концепцията на Deep Fission е смела и иновативна. Ако бъде реализирана успешно, тя може да промени изцяло начина, по който произвеждаме ядрена енергия – по-безопасно, по-евтино и с минимално въздействие върху околната среда. България, със своя ранен опит в областта на подземното изолиране на ядрени отпадъци, има уникалната възможност да заеме водеща позиция в тази технологична революция.