София беше домакин на четвъртото издание на международния форум „Дигитализация и иновации за културно наследство“, който събра експерти от 10 държави. Събитието, организирано от фондация „Проект Бузлуджа“, се проведе на 16 април 2026 г. в концертната зала „Биад“ на Федерацията на научно-техническите съюзи. Основният акцент беше поставен върху потенциала на дигиталните технологии – 3D сканиране, виртуална реалност и цифрови двойници – за съхранение, интерпретация и популяризиране на културните ценности, като специално внимание бе отделено на монумента Бузлуджа.
В рамките на форума лектори от различни сфери – реставрация, архитектура, инженерство и технологии – представиха иновативни подходи и проекти. Бенямин Кьостер, експерт по дигитализация, подчерта необходимостта от развитие на цифровата среда и адаптиране на законодателството, за да се улесни достъпът до културното наследство. Според него дигитализацията е особено важна в случаите, когато физическият достъп е ограничен или когато обектите са обект на спорове, тъй като позволява на обществото да продължи да участва в диалога за тяхната роля и значение.
Йордан Милчев, експерт по иновации в реставрацията, акцентира върху нововъведенията в тази сфера. Той представи примери за използването на 3D сканиране, моделиране и реализация при реставрационни дейности, които дават възможност за по-прецизна и ефективна работа.
Лекторът Бел обърна внимание, че дигитализацията не е просто процес на преобразуване на информация в цифров формат, а начин за ангажиране на нови публики. Той илюстрира това с примера за различните усещания към един обект, които могат да доведат до създаването на множество негови „цифрови двойници“. Бел подчерта, че технологии като 3D сканиране, дронове и мобилни устройства позволяват документиране и анализ, които свързват миналото, настоящето и бъдещето, като същевременно стимулират иновации чрез разрушаване на утвърдени модели.
Архитектът Дора Иванова представи проект за запазване на монумента Бузлуджа, включващ виртуална разходка и изявления. Доктор Риин Алаталу, експерт по паметници, изтъкна, че паметниците не трябва да бъдат премахвани, а преосмисляни като пространства за разговор и памет.
Потенциалът на Бузлуджа като място с многопластови тълкувания беше акцентиран и от Ерън Тейлър и проф. Патрик Лийч, които подчертаха сложните разкази, свързани с подобни обекти. Алисън Беърли представи виртуални проекти, достъпни на 24 езика, които съчетават онлайн и физическо преживяване, предоставяйки на посетителите богатство от информация и интерпретации.
Инж. Катя Стоянова демонстрира цифрови модели и реконструкции на археологическите обекти Хераклея Синтика и Самуиловата цитадела, както и тактилна галерия, която прави наследството достъпно и за хора с увреждания. Петя Велковска и Йосиф Божилов акцентираха върху сетивното преживяване, което може да се постигне чрез съчетание на събития и технологии.
Боян Милушев представи имерсивни и VR проекти, които позволяват на посетителите да се потопят в атмосферата на обектите, а Марин Петков подчерта ролята на 3D мапинга като инструмент за създаване на впечатляващи и образователни визуализации.
Екипът на Tornado Studios разясни процеса на създаване на цифров двойник – от 3D сканиране до създаване на финален модел. Техният проект за Бузлуджа е реализиран за едва четири месеца, което демонстрира бързината и ефективността на съвременните технологии в тази сфера.
Форумът показа, че дигитализацията не е просто технологичен процес, а мощен инструмент за ангажиране на нови публики, за създаване на нови разкази и за преосмисляне на ролята на културното наследство в съвременното общество. Чрез иновациите в дигиталната сфера културните ценности могат да бъдат съхранени и популяризирани по устойчив и достъпен начин, като същевременно стимулират креативността и диалога.