На 11 май 2026 г. в УНСС Националната занаятчийска камара влезе в разговора за следващата фаза на българското предприемачество чрез участието на изпълнителния директор Радосвета Господинова в международния икономически форум „Модел на стартъп нация – креативност и предприемачество за ускорен икономически растеж в европейския контекст – опитът на държавата Израел“. Събитието изведе на една сцена академични лидери, нобелови лауреати, държавници и бизнес експерти и даде ясен сигнал, че темата за иновациите вече не е ограничена до технологичните компании, а обхваща и традиционни отрасли като занаятчийството.
За Националната занаятчийска камара това участие има стратегическа тежест. То стъпва върху партньорството с УНСС и Института за интелектуална собственост и технологичен трансфер и поставя сектора в среда, в която се обсъждат не само идеи, а и механизмите за тяхното превръщане в устойчив бизнес. За предприемачите и мениджърите това е важен знак, защото показва, че модернизацията на малките и средните предприятия минава през комбинация от традиционно ноу-хау, защита на интелектуалната собственост, достъп до знание и по-добро свързване с университетите.
Защо темата е важна за малкия и средния бизнес
Форумът беше под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова и насочи вниманието към израелския опит като модел за ускоряване на растежа чрез предприемачество, креативност и бързо внедряване на иновации. Този разговор е особено актуален за България, защото според Startup Ecosystem Report 2025 страната е на 41-во място в глобалната стартъп екосистема. Позицията не е слаба, но и не е достатъчна, ако бизнесът и институциите искат по-висока конкурентоспособност, повече добавена стойност и по-силен експортен профил.
В този контекст участието на занаятчийския сектор разширява стандартното разбиране за стартъп екосистема. Дискусията не се свежда до софтуер, рисков капитал и бързо скалиращи се дигитални платформи. Тя включва и въпроса как традиционни производства и семейни компании могат да използват технологии, нови канали за продажба и по-гъвкави бизнес модели, за да достигат нови пазари. Именно тук се пресичат интересите на стартиращите компании и занаятчийските предприятия: и двете търсят начин да превърнат експертизата си в разпознаваем продукт с устойчиво търсене.
Как стартъп логиката променя занаятчийството
Една от най-съществените линии във форума беше допирната точка между традиционните занаяти и новите технологии. Това не означава отказ от идентичност или замяна на ръчния труд с индустриална стандартизация. По-скоро става дума за надграждане: дигитални инструменти за дизайн и поръчки, платформи за директни продажби, проследимост на произхода, по-добър маркетинг и използване на данни за потребителското търсене. За много малки фирми подобна трансформация е най-реалистичният път към по-високи маржове и по-голяма устойчивост.
- По-тясно сътрудничество между бизнес и университети за достъп до знания и кадри.
- По-силна защита и управление на интелектуалната собственост при нови продукти и дизайни.
- По-бързо въвеждане на дигитални канали, които дават достъп до национални и международни пазари.
- Нови бизнес модели, които позволяват на малки производители да растат без да губят своята специализация.
Точно затова присъствието на Радосвета Господинова на подобен форум има и практическо измерение. Когато занаятчийските организации участват в разговор за стартъп нация, те защитават интереса на предприятия, които често остават извън центъра на публичния дебат, но имат важно място в местната икономика, заетостта и създаването на стойност. За собствениците на малък бизнес това е възможност секторът да бъде видян не като наследство, което трябва единствено да се съхранява, а като поле за иновации и предприемачески растеж.
Кои бяха основните участници
| Име | Роля | Участие във форума |
|---|---|---|
| Радосвета Господинова | Изпълнителен директор, Национална занаятчийска камара | Представи сектора в международната дискусия |
| Дан Шехтман | Нобелов лауреат по химия (2011), професор | Основен лектор |
| Джоел Мокир | Нобелов лауреат по икономика (2025), професор | Основен лектор |
| Ейтън Шамир | Управляващ директор на Центъра за стратегически изследвания „Бегин-Садат“ | Основен лектор |
| Димитър Димитров | Ректор на УНСС | Основен лектор |
| Иван Кралов | Ректор на Техническия университет (2019-2025) | Основен лектор |
| Росен Плевнелиев | Президент на България (2012-2017) | Основен лектор |
| Петър Стоянов | Президент на България (1997-2002) | Основен лектор |
| Шломи Вайзел | Генерален мениджър на Cognyte България | Експертен принос за израелските бизнес практики |
| Илияна Йотова | Вицепрезидент на България | Патрон на форума |
| Йоси Леви Сфари | Посланик на Държавата Израел в България | Почетен гост |
Съставът на участниците показа, че темата е разглеждана едновременно от гледна точка на наука, икономика, държавна политика и реален бизнес опит. Присъствието на нобелови лауреати като Дан Шехтман и Джоел Мокир повиши международната тежест на събитието, а участието на Росен Плевнелиев и Петър Стоянов подчерта, че предприемачеството се възприема като дългосрочен национален приоритет. От страна на академичната общност включването на ректора на УНСС Димитър Димитров и на Иван Кралов даде допълнителен акцент върху връзката между образование, инженерна култура и икономическа реализация.
Какъв сигнал дава България
Най-ценният извод от форума е, че българската стартъп амбиция няма да бъде достатъчна, ако остане затворена в тесен кръг от технологични компании. За да се ускори икономическият растеж, иновационната логика трябва да влезе и в по-традиционни сектори, където има умения, история и готови ниши за специализация. Занаятчийството е именно такъв сектор. Когато то бъде свързано с нови технологии, интелектуална собственост и по-добър пазарен достъп, потенциалът му излиза далеч извън локалния пазар.
За мениджърите и предприемачите посланието е ясно: конкурентоспособността вече се гради не само върху цена и оперативна дисциплина, а и върху способността да се комбинират експертиза, креативност и партньорства. Форумът в УНСС показа, че именно в тази посока се търси следващият етап от развитието на българската икономика. Участието на Националната занаятчийска камара в този разговор е индикатор, че и секторите с дълбоки традиции търсят мястото си в новата карта на предприемачеството. Това е важна новина за целия малък и среден бизнес, защото разширява кръга на компаниите, които могат да се възползват от модела на иновационен растеж.