Четвъртият международен форум „Дигитализация и иновации за културно наследство“ се проведе в София, превръщайки концертната зала „Биад“ във Федерацията на научно-техническите съюзи в България в център на културните и технологични иновации. В рамките на форума експерти от десет държави представиха успешни практики и визии за трансформиране на музейното изживяване чрез дигитализация, виртуална реалност и 3D мапинг.
Основен акцент в дискусиите беше ролята на дигиталните технологии за разширяване на аудиторията и за преодоляване на бариерите пред достъпа до културното наследство. Лекторите демонстрираха как тези инструменти не само обогатяват преживяването на посетителите на място, но и правят културните ценности достъпни за хора от цял свят, включително и за хора с увреждания.
Стратегии за дигитализация и международен обмен
Алисън Беърли, специалист по дигитални колекции, представи стратегията за дигитализация, разработена още през 2019 г. и доразвита в условията на пандемията. Тя акцентира върху два ключови проекта – виртуално посещение на Европейския павилион от Световното изложение в Брюксел през 1958 г. и цялостна виртуална обиколка на музея, които са достъпни на всички 24 официални езика на ЕС. По този начин културното наследство става глобално достъпно, независимо от географските и езиковите бариери.
Дигитални двойници и достъпност за хора с увреждания
Катя Стоянова, директор на Исторически музей – Петрич, представи опита на музея с археологическите обекти Хераклея Синтика и Националния парк-музей „Самуилова крепост“. Дигиталният двойник на Хераклея Синтика впечатли с хипотетична реконструкция, която по-късно е била потвърдена от археологически разкопки. По думите на Стоянова, проектът за „Самуиловата крепост“ е замислен така, че да трансформира усещането на посетителите от разочарование към вдъхновение. Специално внимание е отделено и на тактилната изложба с 80 елемента, създадена за незрящи посетители, което е пример за иновативен подход към достъпността.
Сетивни пътешествия и силата на преживяването
Представителите на Археологическия музей в Хисаря – Петя Велковска, и на студио Viarity – Йосиф Божилов, представиха съвместния си проект „Сетивно пътешествие в Националния археологически резерват – Хисаря“. Инициативата е насочена към създаване на по-дълбока връзка между посетителя и културното наследство чрез използване на сетивни технологии. „Културното наследство е най-силно, когато може да бъде почувствано“, коментира Йосиф Божилов.
Имерсивни технологии и нови разкази
Боян Милушев от BM Vision показа как новите технологии могат да преобразят музейното преживяване. Сред представените проекти бяха имерсивно изживяване за пещерата Магура, VR филм за Велико Търново, трансформация на Историческия музей в Перущица и впечатляващ проект за Драматичния театър в Пловдив, включващ над 400 интерактивни интервюта с актьорската трупа. „Посетителят не идва в музея, за да види технологии – той идва, за да изживее нещо“, подчерта Милушев.
3D мапингът като инструмент за разказване на истории
Марин Петков, основател на MP-Studio и фестивала Lkхьи, представи как 3D мапингът се използва като технологично изкуство за разказване на истории. Със своя 18-годишен опит и реализирани проекти в над 30 държави, студиото му е доказателство за глобалното въздействие на тази технология. Петков акцентира върху необходимостта специалистите по дигитални преживявания да бъдат включвани още в началния етап на проектирането на музейни пространства.
Форумът „Дигитализация и иновации за културно наследство“ се утвърждава като ключова платформа за обмен на идеи и опит в областта на дигитализацията и иновациите в културния сектор. Той показа, че бъдещето на музеите е неразривно свързано с технологиите, които не само съхраняват, но и съживяват историята, правейки я достъпна и вълнуваща за нови поколения.