Босна и Херцеговина предприема мащабна изборна реформа, наложена от международната общност, която предвижда въвеждането на биометрична идентификация, сканиране на бюлетини и видеонадзор по време на общите избори през октомври 2026 г. Реформата, оценена на 38 милиона евро, е възложена на американската компания Smartmatic, а целта ѝ е да намали изборните измами и да повиши доверието в политическия процес.

Нови технологии и контрол

Централната избирателна комисия (ЦИК) на страната е взела решение общите избори да се проведат на 4 октомври 2026 г., а за първи път ще бъдат въведени биометрични системи за идентификация на избирателите. Освен това, бюлетините ще бъдат сканирани, а в около 5000 избирателни секции ще бъде осигурен видеонадзор. Председателят на ЦИК Йован Калаба потвърди, че ще се използват новите технологии, но подчерта, че обществената поръчка е протекла трудно и е загубила ценно време.

Международна намеса и политически реакции

Реформата е резултат от решение, наложено от върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит през 2024 г., след години на липса на съгласие между местните политически партии за промени в изборния закон. Шмит подчерта, че реформата е необходима, за да се гарантира по-честен и прозрачен изборен процес.

Политическите реакции обаче са противоречиви. Съюзът на независимите социалдемократи (СНСД) от Република Сръбска, чийто представител Радован Ковачевич заяви, че партията е против начина, по който Шмит е наложил реформата, но не и срещу модернизацията на изборния процес. От своя страна, опозиционната „Листа за справедливост“ чрез своя председател Небойша Вуканович приветства въвеждането на четци за пръстови отпечатъци, като подчерта, че това ще предотврати измами като „мъртви души“ и многократно гласуване.

Председателят на Хърватската републиканска партия Славен Рагуж също подкрепи реформата, но изрази съмнение, че тя ще премахне напълно изборните измами. Той определи изборите през 2022 г. като „най-корумпираните“ от 1990 г. насам.

Подкрепа от гражданското общество

Коалиция „Под лупа“, която следи изборния процес в Босна и Херцеговина, определя реформата като „най-голямата крачка“ за намаляване на нередностите. От организацията подчертават необходимостта от задълбочено тестване на новите технологии и обучение на изборните администратори, за да се гарантира тяхното правилно функциониране.

Предизвикателства и срокове

Обществената поръчка за изборните технологии все още не е възложена, като срокът за това е 139 дни преди изборите, т.е. приблизително през май 2026 г. Общо 3,4 милиона избиратели ще участват в изборите, които ще определят състава на тричленното Президентство и над 500 депутати в държавния парламент и парламентите на федеративните единици.

Въпреки технологичните подобрения, процесът на формиране на властите в Босна и Херцеговина остава сложен и етнически квотен, като Европейският съд по правата на човека вече е определил този модел като дискриминационен. Очаква се и след изборите през 2026 г. преговорите за съставяне на правителство да продължат с месеци и дори да надхвърлят края на годината.