В концертната зала „Биад“ на Федерацията на научно-техническите съюзи в България се проведе първият ден от четвъртото издание на международния форум „Дигитализация и иновации за културно наследство“. В рамките на събитието експерти от десет държави обсъдиха как цифровите технологии могат да се използват не само за опазване на културното наследство, но и като мост към нови публики. Акцент в дискусиите бе поставен върху дигиталния двойник на Дом-паметника „Бузлуджа“, иновативните подходи за работа с т.нар. „дисонантно наследство“ и новите комуникационни стратегии за музеите.
Архитект Петър Петров, един от лекторите във форума, подчерта, че дигитализацията е ключов инструмент за съхраняване на културното наследство, но може да бъде използвана както съзидателно, така и разрушително. Той акцентира и върху необходимостта от развитие на дигиталната среда и подобряване на законодателството в тази област.
Бенямин Кьостер също се включи в дискусиите, като отбеляза, че културното наследство насърчава диалога между обществата, а дигитализацията го прави по-достъпно, особено при ограничен физически достъп или в условия на конфликти.
Йордан Милчев представи иновации в реставрацията, включващи 3D сканиране, моделиране и реализация, като подчерта значението на тези технологии за бъдещето на културното наследство.
Представителят на „Европа Ностра“ Греъм Бел разгледа дигитализацията като процес на ангажираност, който превръща хората в активни създатели на съдържание. Той илюстрира тезата си с примера за различните възприятия към един и същи обект, които водят до множество „дигитални двойници“. Бел изтъкна значението на технологии като 3D сканиране, дронове и мобилни устройства за документиране и анализ, както и факта, че дигиталното свързва миналото, настоящето и бъдещето, стимулирайки иновации чрез разрушаване на утвърдени модели.
Архитектът Дора Иванова представи дигитален двойник на Дом-паметника „Бузлуджа“, създаден съвместно с екипа на Tornado Studios. Проектът включва виртуална разходка и интервюта, които предоставят на публиката възможност да се докосне до историята и архитектурата на емблематичната сграда.
В рамките на форума бяха обсъдени и предизвикателствата, свързани с работата с „дисонантно наследство“ – обекти, които носят противоречиви и често болезнени исторически наративи. Д-р Риин Алаталу подчерта, че подобни паметници не бива да се премахват, а да се преосмислят като пространства за диалог и памет. Ерън Тейлър допълни, че „Бузлуджа“ е място с многопластови интерпретации, а проф. Патрик Лийч акцентира върху сложните наративи на тези обекти.
В областта на музейните технологии Алисън Беърли представи виртуални проекти, достъпни на 24 езика, които съчетават онлайн и физическо преживяване. Инж. Катя Стоянова демонстрира дигитални модели и реконструкции на Хераклея Синтика и Самуиловата крепост, както и тактилна изложба, достъпна за хора с увреждания. Петя Велковска и Йосиф Божилов акцентираха върху сетивното преживяване чрез комбиниране на събития и технологии, а Боян Милушев демонстрира имерсивни и VR проекти. Марин Петков подчерта ролята на 3D мапинга за представянето на културното наследство по атрактивен и достъпен начин.
Екипът на Tornado Studios представи процеса по създаването на дигиталния модел на „Бузлуджа“ – от сканирането до финалния продукт, който бе разработен за едва четири месеца. Организатор на форума е фондация „Проект Бузлуджа“.