Първият ден от четвъртото издание на международния форум „Дигитализация и иновации за културно наследство“ в София постави акцент върху дигиталните технологии като инструмент за свързване на културното наследство с нови публики. Експерти от 10 държави обсъдиха възможностите, които дигитализацията, 3D сканирането, виртуалните двойници и иновативните комуникационни подходи предоставят за съхранение и популяризиране на историческите и културни ценности.
Събитието се провежда в концертната зала „Биад“ на Федерацията на научно-техническите съюзи в България и е организирано от фондация „Проект Бузлуджа“. Във форума вземат участие специалисти от десет различни държави, които представят своите виждания и практически опит в областта на дигиталното културно наследство.
Сред лекторите е архитект Петър Петров, който подчерта, че дигитализацията може да бъде използвана както за съзидание, така и за разрушение, като изтъкна необходимостта от развитие на дигиталната среда и усъвършенстване на законодателството в тази сфера. Бенямин Кьостер акцентира върху ролята на културното наследство за насърчаване на диалога между обществата и неговата достъпност за по-широка публика, особено в условия на ограничен физически достъп или конфликти.
Йордан Милчев представи иновации в реставрацията, включващи 3D сканиране, моделиране и реализация, докато Греъм Бел от „Европа Ностра“ обърна внимание на дигиталното като процес на ангажираност, който превръща хората в активни създатели на съдържание. Той илюстрира различните възприятия към един обект, които водят до множество „дигитални двойници“, и подчерта значението на 3D сканиране, дронове и мобилни устройства в този процес.
По време на първия ден на форума бе представен и дигитален двойник на Дом-паметника Бузлуджа. Проектът е реализиран от екипа на Tornado Studios за период от четири месеца. Архитект Дора Иванова показа виртуалната разходка и интервюта, включени в дигиталния модел, който дава възможност на широката публика да се запознае с архитектурното и историческо значение на емблематичната сграда.
Други лектори като д-р Риин Алаталу и Ерън Тейлър подчертаха необходимостта паметниците да се преосмислят като пространства за диалог и памет, а не да бъдат премахвани. Проф. Патрик Лийч акцентира върху сложността на наративите, свързани с обекти като Бузлуджа, които носят многопластови интерпретации. Алисън Беърли представи виртуални проекти, достъпни на 24 езика, които съчетават онлайн и физическо преживяване.
Инж. Катя Стоянова демонстрира дигитални модели и реконструкции на Хераклея Синтика и Самуиловата крепост, както и тактилна изложба, докато Петя Велковска и Йосиф Божилов акцентираха върху сетивното преживяване чрез комбиниране на събития и технологии. Боян Милушев представи имерсивни и VR проекти, а Марин Петков подчерта ролята на 3D мапинга за оживяване на културното наследство.
Дискусиите на форума ясно показаха, че дигиталните технологии не само съхраняват културното наследство, но и го правят достъпно за нови публики, като същевременно стимулират иновации и креативност в неговото представяне и интерпретация.