София беше домакин на четвъртото издание на международния форум „Дигитализация и иновации за културно наследство“, организиран от фондация „Проект Бузлуджа“. В еднодневната програма, проведена на 4 април 2025 г. в концертна зала „Биад“ на Федерацията на научно-техническите съюзи в България, участие взеха над 30 експерти от 10 държави. Форумът се превърна в платформа за обмен на идеи и представяне на иновативни проекти, свързани с опазването и популяризирането на културно-историческото наследство чрез дигитални технологии.
Дигитализацията – мост към нови публики
Участниците подчертаха ролята на дигиталните технологии като ключов инструмент за достигане до нови публики и за съхранение на наследството. Архитект Петър Петров заяви, че дигитализацията е „двуостър меч“ – може да бъде използвана както съзидателно, така и разрушително. Той акцентира върху необходимостта от развитие на дигиталната среда и усъвършенстване на законодателството в тази област. Според Греъм Бел, представител на „Европа Ностра“, дигиталните технологии променят начина, по който възприемаме и съхраняваме културното наследство, като позволяват създаването на виртуални копия и достъп до обекти, които са физически недостъпни или разрушени.
Бенямин Кьостер добави, че културното наследство насърчава диалога между обществата, а дигитализацията го прави по-достъпен, особено в условия на конфликти или при ограничен физически достъп. Учени от Болоня и експерти от Барселона представиха казуси, свързани с т.нар. „дисонантно наследство“, като „Долината на падналите“ в Испания, където дигиталните технологии играят важна роля в преосмислянето и диалога около спорни исторически паметници.
Иновации в реставрацията и виртуалните преживявания
Форумът представи редица иновативни подходи в реставрацията и дигиталното документиране на културни обекти. Йордан Милчев акцентира върху използването на 3D сканиране, моделиране и реализация в процеса на реставрация. Инж. Катя Стоянова демонстрира дигитални модели и реконструкции на археологически обекти като Хераклея Синтика и Самуиловата крепост, както и тактилна изложба, създадена за хора с увреждания. Боян Милушев представи имерсивни и VR проекти, а Марин Петков подчерта ролята на 3D мапинга за създаване на впечатляващи визуални преживявания.
Дигиталният двойник на Бузлуджа
Един от акцентите на форума беше представянето на дигиталния двойник на Дом-паметника Бузлуджа. Архитект Дора Иванова представи проекта, който включва виртуална разходка и интервюта с хора, свързани с историята на паметника. Дигиталният двойник е създаден за едва четири месеца от екипа на Tornado Studios, като процесът обхваща сканиране на обекта и създаване на финален модел. Алисън Беърли показа виртуални проекти, достъпни на 24 езика, които съчетават онлайн и физическо преживяване, давайки възможност на публиката да се потопи в културното наследство по нов начин.
Преосмисляне на паметниците и сетивни преживявания
Дискусиите на форума се фокусираха и върху преосмислянето на паметниците като пространства за диалог и памет. Д-р Риин Алаталу заяви, че паметниците не бива да се премахват, а да се интерпретират наново. Проф. Патрик Лийч акцентира върху сложните наративи на обекти като Бузлуджа, които съдържат множество пластове от история и символика. Ерън Тейлър подчерта потенциала на Бузлуджа като място с многопластови интерпретации. Петя Велковска и Йосиф Божилов акцентираха върху сетивното преживяване чрез комбиниране на събития и технологии, което прави културното наследство по-достъпно и въздействащо за съвременната публика.
Форумът „Дигитализация и иновации за културно наследство“ за четвърта поредна година доказа, че дигиталните технологии имат ключова роля в опазването, популяризирането и преосмислянето на културното наследство. Събитието събра водещи експерти и създаде платформа за обмен на знания и опит, която ще допринесе за развитието на иновативни решения в тази сфера.