Въпреки рекордно ниската безработица в България, едва 52.7% от младежите между 20 и 29 години са наети през 2025 г., сочат последни данни. Това е значително под средното равнище за Европейския съюз от 65.6%, което поставя страната сред последните места в класацията на ЕС. Само Италия и Румъния имат по-ниски стойности.

Образованието не подготвя за работа

Един от основните проблеми е слабата връзка между образованието и пазара на труда. Само 3.1% от младите хора в България (15-29 г.) работят едновременно с формално образование, докато средното за ЕС е 11.6%. За сравнение, в Нидерландия този дял достига 36.4%, а в Германия – 19%. Тази разлика показва, че българската образователна система не насърчава достатъчно съчетаването на учене и работа, което е ключово за ранната професионална реализация.

Професионалното образование не гарантира заетост

Дори завършилите професионално образование в България изпитват трудности при намирането на работа. Заетостта сред тази група е едва 66.2%, докато средното за ЕС е 80%. Това показва, че квалификациите, които получават младите хора, често не отговарят на изискванията на работодателите.

Недостатъчни базови умения

Проблемът се задълбочава от факта, че над половината 15-годишни ученици в България не покриват базово ниво по математика и четене. Липсата на основни умения затруднява младите хора да се адаптират към изискванията на съвременния пазар на труда и ги прави по-малко конкурентоспособни.

Регионални различия

Съществуват и значителни регионални дисбаланси. Разликата между градовете и селата по младежка неактивност е 17.6 процентни пункта – една от най-големите в ЕС. Това означава, че младите хора в селските райони са значително по-малко ангажирани на пазара на труда в сравнение с връстниците си в градовете.

Липса на гъвкави форми на заетост

България е на дъното в ЕС по дял на почасовата и непълната заетост. Това ограничава възможностите на младите хора да съчетават работа с образование или други лични ангажименти и ги поставя в по-неблагоприятна позиция спрямо връстниците си в други европейски страни.

Какви са решенията?

За да се обърне тази негативна тенденция, е необходим комплексен подход. Той трябва да включва:

  • По-тясно сътрудничество между образователните институции и бизнеса за адаптиране на учебните програми към нуждите на работодателите.
  • Насърчаване на съчетаването на образование и работа чрез създаване на повече възможности за стажове и дуално обучение.
  • Инвестиции в повишаване на базовите умения на учениците.
  • Политики за подкрепа на заетостта в селските райони.
  • Развитие на гъвкави форми на заетост, които да улеснят включването на младите хора на пазара на труда.

Въпреки рекордно ниската безработица, България изпитва сериозен проблем с ниската заетост сред младите хора. Решаването на този проблем изисква стратегически подход, който да адресира структурните слабости на образователната система и пазара на труда.