Едва 52,7% от младите хора на възраст 20-29 години в България работят – един от най-ниските дялове в Европейския съюз, показват данни от 2025 г. Това означава, че близо половината от този ключов демографски сегмент остава извън пазара на труда, което е тревожна тенденция за бъдещото развитие на икономиката.

Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), изготвен от Адриан Николов и публикуван през май 2026 г., очертава основните причини за тази ниска заетост сред младежите. Сред тях са слабата връзка между образователната система и потребностите на пазара на труда, недостигът на базови умения, регионалните дисбаланси и липсата на достатъчно гъвкави форми на заетост.

Данните сочат, че заетостта сред младите хора в България е значително по-ниска от средното за ЕС (65,6%). Още по-стряскащ е фактът, че само 3,1% от българите на възраст 15-29 години съчетават работа и учене, докато средно за ЕС този дял е 11,6%. За сравнение, в Нидерландия този показател достига 36,4%, а в Германия – 19%. Това показва, че у нас липсва достатъчно стимули и възможности за младежите да придобиват практически опит, докато учат.

Качеството на образованието също е сериозен проблем. Над половината 15-годишни ученици в България не покриват базовото ниво по математика и четене, което затруднява тяхната реализация на пазара на труда. В същото време, заетостта сред завършилите професионално образование у нас е 66,2%, докато средно за ЕС този дял е 80%. Това показва, че дори завършилите професионални гимназии често не придобиват умения, които са търсени от работодателите.

Регионалните различия в страната също оказват силно влияние върху младежката заетост. Разликата между градовете и селските райони по показателя „младежка неактивност“ е 17,6 процентни пункта – едно от най-високите нива в ЕС. Това означава, че младите хора, живеещи в малките населени места, имат значително по-малък шанс да намерят работа или да се включат в образователни програми.

Освен това, България е на дъното в ЕС по дял на работещите почасово или на половин работен ден. Липсата на гъвкави форми на заетост е пречка пред включването на младите хора в пазара на труда, особено за тези, които съчетават работа с учене или имат семейна ангажираност.

„Ниската младежка заетост е системен проблем, който изисква комплексен подход. Необходимо е да се подобри връзката между образованието и бизнеса, да се инвестира в придобиването на ключови умения и да се създадат повече възможности за гъвкава заетост“, коментира Адриан Николов от ИПИ.

Решаването на този проблем е ключово за бъдещето на българската икономика. Ако не се предприемат адекватни мерки, България рискува да загуби значителна част от младите си хора чрез емиграция или трайно изключване от пазара на труда.