През академичната 2024/2025 година в българските висши училища се обучаваха 190 650 студенти, като новоприетите по държавна поръчка достигнаха рекордните 39 519 души за последните пет години. Това става ясно от актуализираната Национална карта на висшето образование, приета от Министерския съвет на 8 април 2026 г.
Като основна цел на документа е пренасочването на развитието на системата към сектори, в които има недостиг на кадри, и ограничаването на разкриването на нови образователни програми в направления, които са пренаситени. По този начин се цели по-ефективно използване на държавния ресурс и по-добро съответствие между предлаганото образование и нуждите на пазара на труда.
В момента в България функционират 51 висши училища, след като Народното събрание закри Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив през септември 2024 г. От общия брой студенти, над 130 000 са записани в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и „професионален бакалавър“, а над 60 000 следват в магистърски програми.
Едно от впечатляващите наблюдения в данните е, че делът на чуждестранните студенти в българските университети вече е 8.67%, което е леко над средното равнище за Европейския съюз от 8.4%. Това показва засилен интерес към българското висше образование от страна на чуждестранните кандидат-студенти.
Въпреки рекордния брой новоприети, Министерството на образованието и науката (МОН) планира намаление на план-приема за следващата учебна година. Целта е да се повиши запълняемостта на държавната поръчка и да се избегне разпиляването на ресурси в програми, които не успяват да привлекат достатъчно студенти.
Актуализираната карта на висшето образование въвежда и по-завишени критерии в сравнение с предходното издание от 2024 г. Тези критерии ще бъдат използвани при оценката на качеството на подготовка и при акредитацията на университетите, като по този начин се цели повишаване на стандартите и конкурентоспособността на висшето образование в България.