България е сред страните в Европейския съюз с най-нисък дял на разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) – едва 0,8% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това заяви служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов по време на дискусията „Наука и иновации: инвестиции, резултати и обществено въздействие“, проведена в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) на 17 февруари 2025 г.

Попов подчерта, че изоставането на Европа става все по-видимо, особено спрямо Китай, където инвестициите в наука и технологии са значително по-високи. „У нас липсват достатъчно решения, базирани на наука и данни. Това е сериозен проблем, който трябва да бъде решен“, посочи той. Според министъра, голяма част от публичните средства за наука се разпределят чрез множество посредници, което намалява реалния ресурс, достигащ до изследователите и университетите.

Като конкретен пример за пропуснати ползи от липсата на научен компонент, Попов посочи енергийното обновяване на сградите. „Вместо да използваме научни решения и иновации, често действаме хаотично и без системен подход, което води до неефективност и загуба на средства“, коментира той. Министърът настоя за по-добра координация между институциите и за по-ефективно използване на съществуващите механизми, включително националните програми.

Попов очерта и целта за достигане на 2% от БВП за наука, като подчерта, че това изисква съвместни усилия както от държавата, така и от бизнеса. В тази връзка той обяви, че се подготвят изменения в оперативните програми, които да увеличат средствата за наука с около 3-5%. „Необходим е собствен капацитет в университетите за управление на проекти, за да се избегне зависимостта от външни посредници“, допълни министърът.

Изявленията на Юлиян Попов идват на фона на засилени дебати в обществото за бъдещето на българската наука и нуждата от по-сериозни инвестиции в иновации. Увеличаването на средствата за НИРД и по-тясната връзка между науката, администрацията и бизнеса се разглеждат като ключови фактори за икономическия растеж и конкурентоспособността на страната.