Поколението на празния стол: Защо младите българи отсъстват от пазара на труда въпреки бума на свободни позиции

Българската икономика е изправена пред парадокс – от една страна има недостиг на кадри, а от друга – едва половината от младите хора на възраст между 20 и 29 години са заети. Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван в „Стандарт нюз“, едва 52,7% от тази възрастова група работят, което е значително под средното за Европейския съюз от 65,6%. Това поставя България сред страните с най-ниска младежка заетост в ЕС и създава сериозни предизвикателства пред развитието на пазара на труда.

Икономистът Адриан Николов от ИПИ подчертава, че проблемът не е в липсата на работни места, а в скъсаната връзка между образованието и нуждите на бизнеса. „Едва 3,1% от младите българи съчетават учене и работа срещу 11,6% средно за ЕС. В Нидерландия този дял надхвърля 36%“, посочва Николов. Това показва, че у нас липсват достатъчно възможности за младежите да натрупат практически опит по време на обучението си, което ги прави по-малко конкурентоспособни на пазара на труда.

Данните на ИПИ показват още, че заетостта сред завършилите професионално образование в България е 66,2%, докато средното ниво в ЕС е 80%. Това е показател, че системата на професионалното образование не подготвя достатъчно добре младите хора за реалните изисквания на бизнеса. Освен това, над половината 15-годишни ученици в България не покриват базово ниво по математика и четене, което допълнително влошава перспективите им за успешна реализация.

Регионалните различия също са сериозен проблем. Разликата в дела на младежите извън образование и заетост (NEET) между градовете и периферията достига 17,6 процентни пункта – една от най-високите стойности в ЕС. Това означава, че младите хора в по-малките населени места имат значително по-малък шанс да се реализират професионално и да намерят работа.

В допълнение, България изостава и по отношение на алтернативните форми на заетост. Страната е сред последните в ЕС по разпространение на почасова работа и дистанционна заетост, което ограничава възможностите за съвместяване на работа и образование или за по-гъвкава заетост.

„Решенията изискват системни промени, а не краткосрочни програми. Необходимо е да се подобри качеството на образованието, да се засили връзката между университетите и бизнеса и да се насърчи практическото обучение. В противен случай рискуваме да загубим цяло поколение млади хора от пазара на труда“, предупреждава Адриан Николов.