Асен Василев разкри четиристранен план за икономически скок на България пред препълнена зала в НДК

Лидерът на „Продължаваме Промяната“ и бивш финансов министър Асен Василев представи пред препълнена зала в НДК амбициозен план за превръщането на България от бедна в богата държава. В рамките на лекцията си Василев очерта четири ключови компонента за икономически растеж – образование, капитал/инвестиции, иновации и институции, като същевременно отправи остри критики към управлението на ГЕРБ и настоя за пълна прозрачност в държавните разходи.

Исторически контекст и международни сравнения

Василев започна изказването си с историческа ретроспекция, припомняйки, че преди влизането на България в ЕС през 2006 г. доходите у нас и в Румъния са били едва 39% от средноевропейските. Той изтъкна, че след този период Румъния е успяла да изпревари България именно заради „сбърканата фискална политика на ГЕРБ“. През 2025 г. България вече достига близо две трети от средноевропейските доходи, но според Василев това е резултат от „наваксване“ в последните години, а не от последователна дългосрочна стратегия.

В международен план той посочи, че трите водещи икономически центрове – САЩ, ЕС и Китай – държат между 65% и 79% от световното производство. Василев изтъкна и факта, че през 1990 г. Китай е бил по-беден от България по БВП на глава от населението, но благодарение на последователна индустриална политика е постигнал впечатляващ икономически растеж.

Образование и човешки капитал

„Образованието е в основата на всяка успешна икономика“, подчерта Василев. Въпреки че 90% от българите на възраст между 25 и 64 години имат средно или висше образование (спрямо 80% средно за ЕС), резултатите от PISA 2022 показват, че страната ни изостава сериозно по качество на образованието спрямо средното европейско ниво. Василев акцентира върху нуждата от инвестиции в модерни образователни практики и връзка между образованието и бизнеса.

Капитал, инвестиции и иновации

Василев представи данни, според които всеки европейски работник разполага с машинен парк на стойност около 20 000 долара, докато в България тази стойност е около 14 000 долара. Той обясни, че липсата на инвестиции в модерно оборудване и технологии е една от основните пречки пред повишаването на производителността на труда.

По думите му през 2023 г. България за първи път е приложила евродирективата за държавна помощ за инвестиции, благодарение на която 4 големи предприятия и над 30 малки компании са получили грантове. Василев обаче критикува последвалите кабинети „Главчев“ и „Желязков“, които са прекратили прилагането на този механизъм.

Институции и прозрачност

„Всяка успешна икономика се крепи на работещи институции и прозрачност в управлението“, заяви Василев. Той даде пример с липсата на разписани разходи в бюджета за 2025 г., както и с неразписани средства от постановленията на Министерския съвет на стойност над 2 млрд. евро през 2021 г. Василев подчерта, че подобни практики водят до корупция и неефективно харчене на публични средства.

Той критикува кабинета „Борисов 1“ за забавянето на прилагането на евродирективата за държавна помощ, докато Румъния я въвежда още през 2007 г., което според него е довело до забавяне на инвестициите в страната. Василев също така посочи примери за непрозрачно управление, като липсата на ясни разчети за бюджета на Министерството на отбраната, в който са предвидени 1,2 млрд. евро за разходи за персонал.

„България може да бъде богата държава, но за целта са нужни дългосрочни инвестиции в образование, иновации и институции, както и пълна прозрачност в управлението на публичните финанси“, заключи Асен Василев.