В последните години ресторантьорският сектор в Югозападна България се сблъсква с остра криза за кадри. За да поддържат нормалното функциониране на своите заведения, предприемачи и собственици на ресторанти все по-често наемат чуждестранни работници от държави като Непал, Индия, Киргизстан и Виетнам. Тази тенденция е особено силно изразена в градове като Кюстендил.
Причини и предизвикателства пред наемането на чуждестранни кадри
Мениджърката на кафене, Теодора Атанасова, изразява сериозни опасения относно нарастващия недостиг на местни кадри и усложнеността на намирането на подходящи български служители. Според нея, изискванията на работодателите и очакванията на потенциалните работници често не съвпадат, което прави процеса още по-труден.
Перспективи и адаптация на чуждестранните работници
Проджун, готвач от Непал, работи вече втора година в Кюстендил. Той споделя, че е доволен от живота си в България и дори обмисля да остане за постоянно. Управителката на ресторант в региона, Силвия Георгиева, която ръководи екип от около 100 души, отбелязва, че около 10% от персонала ѝ са от Непал. Въпреки продължителната процедура на наемане, служителите бързо се адаптират и намират своето място в колектива.
Тенденции и прогнози
Институтът за анализи и оценки на туризма в България, представен от проф. Румен Драганов, прогнозира, че настоящият недостиг на кадри ще продължи и през следващата година. Миналата година в сектора са работили около 11 000 чуждестранни работници, показвайки ясната нужда от такъв тип персонал в бъдеще.
Както проф. Драганов отбелязва, заетостта на работници от Средния и Далечния Изток е жизненно важна за кухните и 'backstage' позициите в ресторантите, което обуславя настоящата стратегия за подсилване на екипите в сектора.
Следствия върху местния бизнес
Насочването към чуждестранни работници не само решава острия недостиг на кадри, но и обогатява културната и професионална обстановка в заведенията. Въпреки че най-добрият сценарий би включвал работа с български кадри, липсата на съгласуване между изискванията на работодателите и очакванията на работниците налага включването на нови решения. Вносът на работна ръка от Азия се явява спасителен пояс за ресторантите в България, осигурявайки нужната гъвкавост в управлението на човешките ресурси.