Мащабни инфраструктурни проекти, които да преобразят София и да я превърнат в конкурентен международен център, очерта в своя визия архитектът Вержиния Николова, управител на строително-инвестиционната компания "Конструктив България". В рамките на рубриката "Град на бъдещето" в предаването "ИмоТиТе", водено от Христо Николов, тя представи смели идеи за развитието на столицата, включително преместване на столичното летище и зоологическата градина, възраждане на международната детска асамблея "Знаме на мира", както и насочване на строителния бум към неразвития северен район на града.
Икономически двигател, а не разход
Според Николова, подобни мащабни инвестиции не трябва да се разглеждат като разход, а като икономически двигател. Те ще доведат до значителни приходи в общинския бюджет, ще създадат работни места и ще подобрят градската среда. Като положителен пример тя посочва виенския проект Aspern Seestadt, който се реализира вече близо 20 години. Там първо са изградени транспортните връзки, а след това и кварталът, в който днес вече живеят 25 000 души и работят още 20 000. Проектът обхваща площ от 2400 декара със застроена площ от 2,6 млн. кв. м. В София обаче, по думите на Николова, често се случва обратното – първо се строи, а после се мисли за транспорт.
Летище, зоопарк и културен обмен
Сред най-провокативните предложения на Николова са преместването на летището и зоологическата градина. Според нея, преместването на летището би струвало около 20 млрд. евро, но би създало международен хъб, способен да се конкурира с Истанбул. Преместването на Зоологическата градина също се смята за икономически обосновано, тъй като новата локация може да се превърне в туристическа атракция, генерираща значителни приходи. Възраждането на международната детска асамблея "Знаме на мира" е друга идея, която Николова смята за перспективна – тя би донесла приходи и би насърчила културния обмен.
На север е бъдещето
Николова е категорична, че строителният бум в София трябва да се насочи към северната част на града, около Северната скоростна тангента, която остава сравнително неразвита. Това би позволило разтоварване на централните части и развитие на нова градска среда с модерна инфраструктура. Подобен подход би създал условия за устойчиво развитие и по-добър баланс в града.
Визията на архитекта Вержиния Николова безспорно е амбициозна и провокативна, но поставя важни въпроси за бъдещето на София и нейното развитие като модерен европейски град. Дали предложенията й ще намерят подкрепа и ще бъдат реализирани, предстои да се види, но те вече предизвикват оживена дискусия сред специалисти и граждани.