Разчитането на българския бизнес на евтин, нискоквалифициран труд, особено чрез внос на работници от трети държави, забавя технологичното развитие и автоматизацията. Това предупредиха експерти на дискусия, организирана от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и Института за синдикални и социални изследвания на 30 март 2026 г.
Икономистът Георги Вулджев от ЕКИП заяви, че достъпът до евтина работна ръка намалява стимула на фирмите да инвестират в капитал, автоматизация и нови технологии. България разполага с един от най-олекотените режими за внос на работна сила в Европа, което допълнително стимулира тази тенденция. Според него, към 2025 г. едва 8.5% от българските компании са интегрирали изкуствен интелект в дейността си, докато средното ниво за Европейския съюз е 20%. Това показва значително изоставане на българския бизнес в процеса на технологична трансформация.
Атанаска Тодорова, представител на Института за синдикални и социални изследвания, обърна внимание на липсата на предварителна оценка на уменията на вносните работници. По думите ѝ това, както и несъответствията в културните различия на работното място, създават предпоставки за социален дъмпинг. Тодорова подчерта, че не бива да се допуска подбиване на трудовите стандарти и заплащането в страната.
Икономистът Димитър Чобанов коментира, че интеграцията на работници от трети държави е важна, за да се избегнат проблеми, наблюдавани в други европейски страни, където липсата на работна ръка доведе до сериозни смущения в икономиката. Той обаче сподели притеснението, че вносът на работници не решава демографската криза, а по-скоро я маскира, като в същото време влошава структурните проблеми на трудовия пазар, включително и чрез заместване на местни кадри.
Данните на КНСБ показват, че през 2025 г. 46 хиляди чужди работници са получили достъп до българския пазар на труда – ръст от 28% спрямо 2024 г. Въпреки това, в България има над 85 хиляди икономически неактивни лица, които заявяват желание да работят. Това показва, че съществува неизползван вътрешен ресурс, който би могъл да бъде мобилизиран чрез адекватни политики за заетост и квалификация.
Въпреки различните гледни точки, участниците в дискусията бяха единодушни, че вносът на работници е необходим за определени сектори, но трябва да бъде съпроводен от ясни правила и политики за повишаване на производителността на труда и стимулиране на технологичните инвестиции. В противен случай, евтиният труд ще продължи да бъде основна спирачка пред модернизацията на българската икономика.