България е сред водещите държави в Европа по ръст на площите, заети с биологично земеделие, но това развитие е съпътствано от сериозен проблем – липсата на силен национален бранд за българските биопродукти. Това заяви д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондация за биологично земеделие „Биоселена“, в интервю за предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria, цитиран от Novinite.com.

Според експерта, системата за подпомагане на биоземеделието в страната вече работи ефективно, след като през последните 3-4 години бяха направени подобрения. Въпреки това, пред сектора стоят редица предизвикателства. Едно от тях е нарастващата цена на горивата, тъй като производството на биоземеделие изисква повече енергия в сравнение с конвенционалното.

Най-големият проблем обаче остава липсата на национална идентичност на българските биопродукти. В момента те често се изнасят като суровина или се продават под чужди марки, което ограничава тяхната добавена стойност. „Това е огромен пропуск, защото България има потенциал да се наложи като производител на висококачествени биопродукти“, коментира д-р Апостолов.

Като пример той посочи българския пчелен мед, който е сред най-търсените биопродукти на пазара. Въпреки това цената му в страната е значително по-ниска от тази в Европа, където може да достигне до 35 евро за килограм. „Това показва, че има голям потенциал за развитие, но липсва стратегия за брандиране и маркетинг“, допълни експертът.

Д-р Апостолов смята, че България има сериозни шансове да се позиционира добре и в нишата на етеричните масла и биокозметиката. В момента обаче няма единен национален план за справяне с проблемите в сектора и всеки производител се справя сам.

На европейско ниво в момента се изготвя втори план за биоземеделието, а предстоящото споразумение с Меркосур може да окаже сериозно влияние върху българския пазар, особено върху пчеларите. „Това може да доведе до натиск върху цените и да затрудни конкурентоспособността на нашите производители“, предупреди д-р Апостолов.

В заключение, въпреки впечатляващия ръст на биоземеделието у нас, липсата на национален бранд и стратегия за развитие остават основните пречки пред сектора. Експертите са единодушни, че е необходимо държавата да предприеме активни мерки за подкрепа и насърчаване на българските биопроизводители, за да може страната да се възползва максимално от потенциала си в този бързоразвиващ се пазар.