Въпреки усилията на държавата да подобри достъпността на градската среда за незрящите хора, често резултатите са незадоволителни и дори могат да бъдат опасни. Това стана ясно в интервю за Novinite.com с Димитър Димитров, консултант по достъпност и технологии към Съюза на слепите в България. Той дава примери за неефективни мерки като звуковите светофари и „говорещите“ автобуси, които или не работят, или създават повече проблеми, отколкото решават.

Неуспешни държавни инициативи

Звуковите светофари в София, които трябва да улесняват пресичането на улиците от хора с увредено зрение, често възпроизвеждат еднакъв звук във всички посоки. Това обърква пешеходците и може да доведе до инциденти. „Представете си, че стоите на кръстовище и чувате звук, но не знаете откъде идва. Това е изключително трудно за ориентация и може да бъде опасно“, коментира Димитров.

Друг пример за неефективна мярка е системата за гласово известяване в градския транспорт на столицата. „Преди години имаше говорещи автобуси, но поради липса на поддръжка системата спря да работи. Инвестицията беше направена, но без последваща грижа тя се оказа безсмислена“, допълва експертът.

Добри практики от чужбина

Димитров посочва, че в други държави проблемът със звуковите светофари е решен по различен начин. „В Япония, например, се използват различни звуци от природата – песен на славей или чучулига – за всяка посока. Така незрящият човек може лесно да се ориентира откъде идва зеленият сигнал“, обяснява той.

В Европа също се прилагат добри практики, но липсва последователност. „Има примери за тактилни настилки, които помагат на хората да се движат безопасно, но те често са непрекъснати и не водят до конкретна цел. В някои страни обаче се използват и водещи линии, които насочват пешеходците към пешеходни пътеки, спирки или входове на сгради“, коментира Димитров.

Положителен пример от бизнеса

Сред неуспешните държавни инициативи се откроява една положителна практика от частния сектор. Yettel, телеком операторът, оборудва 30 от своите обекта с тактилни ленти за незрящи хора. Това е първият подобен проект за насочващи елементи в интериорна среда у нас. Инициативата е реализирана в тясно сътрудничество със Съюза на слепите в България, който е консултирал компанията по отношение на правилното поставяне и ефективност на лентите.

„Съюзът на слепите в България има около 10 000 регистрирани членове и нашият опит е безценен за подобни проекти. Радваме се, че Yettel потърси нашето съдействие и заедно създадохме нещо полезно за незрящите хора“, казва Димитров. По думите му, проектът е пример за това как бизнесът може да допринесе за по-достъпна среда, когато се търси диалог и се вземат предвид нуждите на хората с увреждания.

Нужда от активен диалог

Според Димитров, истинската промяна ще дойде само чрез активен диалог между незрящите, институциите и бизнеса. „Необходим е постоянен обмен на информация и идеи. Трябва да се консултираме незрящите хора при изграждането на достъпна среда, защото ние знаем най-добре от какво имаме нужда“, подчертава той.

Димитров обръща внимание и на факта, че съществуващите наредби за достъпна среда в България не дават достатъчно ясни правила за интериорни решения. „Държавата трябва да създаде стандарти и да изисква тяхното спазване. Само тогава ще можем да говорим за истинска достъпност“, заключава експертът.