Конфликтът в региона на Персийския залив доведе до значителен скок в цените на природния газ и амоняка, повишавайки разходите за производство на торове до 40%. Това създава допълнителен натиск върху българските земеделци, които вече се намират в трудно финансово положение след няколко години на загуби.
Въздействието на конфликта
Основното влияние от военните действия в Близкия изток е свързано с покачване на цените на суровините, необходими за производство на торове, като природния газ, който съставлява до 80% от себестойността на азотните торове. В допълнение, Саудитска Арабия и Иран, ключови износители, отсъстват от пазара.
Натискът върху българските земеделци
Според Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, поскъпването на торовете се отразява директно върху себестойността на земеделските продукти, като българските фермери нямат запаси и са принудени да купуват скъпи торове. Липсата на ликвидност допълнително усложнява ситуацията.
Йоан Неков от „Сембодиа“ също коментира, че местните запаси на торове в България ще бъдат изчерпани до края на март, като възможностите за нов внос са ограничени от високите въглеродни такси и забраната за внос от Русия и Беларус.
Държавна реакция
Докато страни като Полша вече са приложили мерки за подкрепа на своите производители, България се бави с въвеждането на подобни помощи. Това закъснение може да доведе до сериозни последици за местното земеделие, включително протестни действия или дори извънредно заседание на Народното събрание.
В крайна сметка, ако кризата не бъде адресирана своевременно, се очаква намалени добиви и по-високи цени на храните за крайните потребители.
Перспективи
Българските заводи за торове разполагат с необходимия капацитет за задоволяване на вътрешния пазар, но това се оказва предизвикателство поради нарастващите разходи за суровини. Решение може да бъде търсено в по-активна държавна политика, насочена към подкрепа на производителите.