Демографската прогноза на Евростат за Европа до края на века е тревожна, но за страни като България ситуацията е още по-мрачна. Според статистическата служба на Европейския съюз, населението на България ще намалее с 28% до 2100 г., което означава загуба на близо 1.8 милиона души. В същото време, общото население на ЕС ще се свие с 53 милиона, като пикът се очаква през 2029 г. при 453.3 милиона души.

Причини за демографския срив

Комбинацията от ниска раждаемост, висока смъртност, емиграция на млади хора, застаряване и липса на имиграция водят до ускорен спад на населението в България. Според данните на Националния статистически институт (НСИ), към края на 2024 г. населението на страната е 6 437 360 души, като през 2024 г. е отчетено намаление с 8 121 души (0.13%). Въпреки че това е най-бавният спад от десетилетия, той се дължи основно на миграционен приток, а не на положителен естествен прираст.

През 2024 г. в България са се родили 53 428 деца и са починали 100 736 души. Коефициентът на възрастова зависимост достига 61.3%, а средната възраст на населението е 45.3 години. Към края на 2024 г. вече има 199 напълно обезлюдени населени места, а в 1 258 села живеят между 1 и 49 души. Шестте най-големи града концентрират 35.5% от населението на страната.

Икономически последици

Демографският срив има сериозни икономически последици. Съветът за икономически анализи (СИА) изчислява, че демографията отнема средно по 0.9 процентни пункта от годишния растеж на БВП на България след 2009 г. Международният валутен фонд (МВФ) предупреждава, че работоспособното население на страната може да намалее с до 20% през следващите 25 години – един от най-бързите спадове в света.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) прогнозира, че свиването на дела на работоспособното население в развиваща се Европа може да намали годишния ръст на БВП на човек средно с почти 0.4 процентни пункта годишно до 2050 г. Европейската комисия в своя Ageing Report 2024 изчислява, че застаряването на населението ще увеличи публичните разходи за пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи.

Европейската централна банка (ЕЦБ) прогнозира, че до 2070 г. в еврозоната съотношението може да се доближи до двама работещи на един пенсионер, което ще постави сериозен натиск върху публичните финанси и пенсионните системи.

Прогнози за бъдещето

Според прогнозите на НСИ, населението на България ще продължи да намалява. Очаква се през 2040 г. то да бъде около 5.6 милиона души, а през 2050 г. – около 5.4 милиона. До 2100 г. населението на страната ще се свие до 4 637 765 души. В същото време населението на ЕС ще достигне 398.8 милиона души (загуба от 53 милиона спрямо 2025 г.), като делът на хората над 65-годишна възраст ще нарасне до 33.6%. В ЕС се очакват около 253 милиона раждания срещу 409.8 милиона смъртни случая (нетно намаление от 156.7 милиона), което частично ще бъде компенсирано от миграция.

Предизвикателства и политики

Демографският срив е структурен проблем, който изисква системни политики. Без по-висока производителност, автоматизация и по-голяма икономическа активност на жените, възрастните и мигрантите, демографията ще продължи да дърпа надолу растежа и данъчната база. Стратегическите решения трябва да включват мерки за насърчаване на раждаемостта, задържане на младите хора в страната, привличане на квалифицирани мигранти и адаптиране на пенсионната и социалната система към новите реалности.