Първият пълен месец на България в еврозоната, януари 2026 г., донесе смесени икономически резултати. Според данните на Българската народна банка (БНБ), публикувани в месечния отчет за платежния баланс, чуждестранните инвестиции в страната продължават да растат, но външнотърговският дефицит се задълбочава, което повдига въпроси за устойчивостта на икономическия подем.
Ръст на чуждестранните инвестиции
България е привлякла 259.8 млн. евро преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) през януари 2026 г., което представлява увеличение от 4.9% спрямо същия период на миналата година. Най-силният двигател на този растеж е реинвестираната печалба на чуждестранните компании, опериращи на територията на страната, която възлиза на 261.7 млн. евро. Това е ясен знак за доверието на инвеститорите в българската икономика и техните очаквания за бъдещи печалби.
Задълбочаващ се дефицит по текущата сметка
В същото време обаче, текущата и финансовата сметка на страната отчитат значителен дефицит от 498.7 млн. евро. Това е рязък обрат спрямо положителното салдо от 225.9 млн. евро, регистрирано през януари 2025 г. Основната причина за този спад е търговският дефицит, който се задълбочава до 879.4 млн. евро. Въпреки това, секторът на услугите продължава да генерира положително салдо, макар и то да намалява до 575.5 млн. евро.
Счетоводни промени след приемането на еврото
Влизането на България в еврозоната на 1 януари 2026 г. доведе и до счетоводни промени в баланса на БНБ. Активите, деноминирани в евро, вече не се считат за „аварийни активи“, което доведе до намаление на техния обем с 866.4 млн. евро. Тази промяна отразява новия валутен режим в страната и е чисто счетоводна операция, без пряко отражение върху реалната икономика.
Анализ и перспективи
Данните за януари 2026 г. очертават парадоксална картина: силен приток на чуждестранни инвестиции, съчетан със задълбочаващ се дефицит по текущата сметка. Това може да се тълкува като признак, че икономиката консумира и расте повече, отколкото произвежда, въпреки инвестициите. В дългосрочен план, за да бъде устойчив този растеж, е необходимо България да увеличи производствения си капацитет и да подобри конкурентоспособността на износа си. Приемането на еврото създава благоприятна среда за привличане на инвестиции, но само по себе си не е достатъчно за справяне с макроикономическите предизвикателства. Напредъкът в структурните реформи и подобряването на бизнес климата ще бъдат ключови за постигането на по-балансиран и устойчив икономически растеж.