Военният бюджет на България: Ръст за заплати, но предизвикателство за модернизация

Военните разходи на България бележат сериозен ръст през последните години, като през 2025 г. достигат 2,14% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е почти двойно увеличение спрямо 1,31% през 2014 г., сочи годишният доклад на НАТО. Само за 2024 г. страната отчита ръст от 13,78% на годишна база, но въпреки този напредък, по-голямата част от бюджета отива за заплати и пенсии на военнослужещите, вместо за технологично обновяване и инфраструктура.

Заплати и пенсии – основен приоритет

Анализът на данните показва, че 54,3% от военния бюджет на България се изразходва за възнаграждения, пенсии и осигуровки на персонала. Това означава, че повече от половината от средствата в сектора „Отбрана“ се насочват към поддържане на човешкия ресурс, а не към модернизация на въоръжението и техниката. В същото време едва 16,9% от бюджета се отделят за текуща поддръжка, което сериозно ограничава възможностите за технологично обновяване.

Новите изисквания на НАТО

На срещата на върха на НАТО в Хага през 2024 г. беше взето решение страните членки да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП до края на десетилетието. За България това е значително предизвикателство, тъй като ще изисква намирането на допълнително милиарди евро финансиране. В момента средният дял на военните разходи в БВП за страните от Алианса е 2,77%.

Преразпределение на бюджета – належаща необходимост

За да изпълни новия ангажимент към НАТО, България ще трябва да предприеме сериозни структурни промени в разходната си политика в сектора „Отбрана“. Необходим е по-голям дял от бюджета да бъде насочен към инвестиции в нови технологии, модернизация на въоръжението и укрепване на отбранителната инфраструктура. В противен случай страната рискува да изостане в процеса на модернизация и да не отговори на изискванията за колективна сигурност в рамките на Алианса.

Икономически и бизнес последици

Увеличаването на военните разходи ще има отражение върху българската икономика. От една страна, това може да стимулира развитието на отбранителната индустрия и да създаде нови работни места. От друга, значителното пренасочване на средства към отбрана може да ограничи инвестициите в други ключови сектори като образование, здравеопазване и инфраструктура. За бизнеса това означава потенциално по-високи данъци или пренасочване на публични средства, което може да окаже влияние върху инвестиционната среда.

Заключение

Ръстът на военния бюджет на България е положителна стъпка към изпълнение на ангажиментите към НАТО, но неефективната структура на разходите поставя сериозни предизвикателства пред процеса на модернизация. Увеличаването на разходите до 5% от БВП до края на десетилетието ще изисква не само повече средства, но и радикална промяна в начина, по който се управляват и разпределят ресурсите в сектора „Отбрана“.