През Великденските празници част от работещите в България могат да разчитат на значително по-високо заплащане. В определени случаи надницата може дори да стане четири пъти по-голяма от обичайната. Това обаче не важи за всички и зависи от конкретния режим на труд, на който е нает служителят.
В рамките на Великденските празници, които тази година са от 10 до 13 април, всички официални празници са неработни дни. Работата в такъв ден се заплаща с поне 100% увеличение на договорената надница. Ако обаче трудът е и извънреден, тогава се добавя още едно 100% увеличение, което води до общо четворна надница.
Адвокат Андон Роков от КТ „Подкрепа“ обяснява, че дали трудът ще бъде счетен за извънреден зависи от режима на работа. „За работещите при ненормиран работен ден или подневно отчитане, трудът в официален празник винаги се счита и за извънреден. В тези случаи служителят има право на четворна надница“, посочва той.
Различно е положението при работещите по график и при сумирано изчисляване на работното време. „За тях работата в официален празник не е извънреден труд и надницата се увеличава само със 100%. Това означава, че получават двойно заплащане за положения труд“, уточнява Роков.
За да бъде признат извънредният труд, работодателят е длъжен да издаде писмена заповед, с която служителите се запознават най-малко 24 часа преди началото на работата. „Ако тази процедура не бъде спазена, работодателят рискува санкции от Инспекцията по труда“, предупреждава адвокатът.
Важно е да се отбележи, че правилото за неприсъствен ден при съвпадение на официален празник със събота или неделя не важи за Великденските празници. Това означава, че ако 10 април, например, се падаше в събота, денят не би бил компенсиран с допълнителен почивен ден.
За да илюстрира изчисленията, адвокат Роков дава пример: „Ако дневната надница на даден служител е 50 €, при работа в официален празник при режим на ненормиран работен ден, той ще получи 200 € за деня – четири пъти повече от обичайното му възнаграждение.“