Циментовата индустрия в България е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с въвеждането на въглеродния данък на границата на ЕС (CBAM) и необходимостта от декарбонизация. Изпълнителният директор на Българската асоциация на циментовата индустрия (БАЦИ), Ивайло Георгиев, предупреди в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria за риск от измами при внос на цимент от трети страни, който може да застраши конкурентоспособността на местните производители.
„Циментовата индустрия е енергоинтензивна и силно зависима от цените на електроенергията и природния газ. За нас компенсациите при цени над 63 евро/МВтч са от ключово значение, но те трябва да бъдат обвързани с реални инвестиции в декарбонизация“, подчерта Георгиев в интервюто си с водещия Христо Николов. По думите му, въпреки че Министерският съвет е приел постановление за компенсации, производителите вече повече от година работят при високи борсови цени, а очакваните помощи все още не са факт.
Риск от измами при внос
Георгиев изрази сериозна загриженост относно предстоящото въвеждане на CBAM. Механизмът цели да изравни конкурентоспособността на производителите в ЕС с тези от трети страни, които не са обвързани със същите екологични стандарти. „Съществува реална опасност от измами при внос на цимент, тъй като различните видове цимент имат различен емисионен фактор, но на пръв поглед са еднакви. Проверката на произхода и емисионните характеристики ще изисква специализирани лаборатории и строг контрол“, обясни той.
Опростяване на административните процедури
Освен енергийната криза и риска от измами, циментовата индустрия в България страда и от забавени административни процедури. Изграждането на фотоволтаичен парк за един от заводите на компанията, например, е отнело повече от година и половина. „В момента се изготвя национална индустриална стратегия, в която за циментовата индустрия ще бъде заложен акцент върху опростяването на разрешителните процедури. Това е ключово за бъдещето на сектора“, допълни Георгиев.
Бъдещето на ETS и декарбонизацията
БАЦИ подкрепя Европейската схема за търговия с емисии (ETS) и категорично отхвърля призивите за нейното спиране. „Тези призиви са равнозначни на излизане от ЕС. Ние вярваме, че ETS е правилният инструмент за постигане на климатичните цели, но трябва да има справедлив преход за енергоинтензивните индустрии“, заяви Георгиев. Той подчерта, че декарбонизацията е неизбежна, но тя трябва да бъде съпроводена с ясна дългосрочна политика и предвидима регулаторна рамка.
Заключение
Циментовата индустрия в България е на кръстопът. От една страна, тя е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с високите енергийни разходи, бавните административни процедури и риска от измами при внос на цимент. От друга страна, секторът има потенциал за развитие чрез инвестиции в декарбонизация и участие в националната индустриална стратегия. Ясната и предвидима политика от страна на държавата ще бъде решаваща за бъдещето на българските производители на цимент.