България рискува да загуби близо 900 млн. евро от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на ЕС заради неспазени срокове за ключови реформи. Средствата са предназначени за важни проекти в здравеопазването, образованието и социалната сфера, но остават блокирани докато парламентът не приеме необходимите законодателни промени.
По думите на служебния финансов министър Георги Клисурски, до края на август държавата трябва да разплати близо 4 млрд. евро по инвестициите от ПВУ. Забавянето на реформите обаче поставя под въпрос и следващото плащане от 900 млн. евро.
Служебният вицепремиер по европейските средства Мария Недина предупреди, че без законодателни решения част от средствата по ПВУ ще бъдат безвъзвратно загубени. Тя подчерта, че е необходима бърза реакция от страна на Народното събрание, за да бъдат спасени важните за страната проекти.
Парите по четвъртото плащане са заделени за модернизацията на над 50 болници, изграждането на 100 нови амбулатории, оборудването на над 2000 училища със СТЕМ центрове, създаването на нови домове за възрастни хора и закупуването на медицински хеликоптери.
Главните проблеми, които блокират плащането, са три: създаването на антикорупционен орган, механизъм за независимо разследване на главния прокурор и реформи в енергетиката и водния сектор. Миналата година парламентът не успя да приеме закон за ВиК дружествата, което поставя под риск 437 млн. евро от общата сума.
Краен срок за приемането на реформите, свързани с антикорупционната комисия, е 4 май. Ако това не се случи, страната ще загуби 214 млн. евро, които вече са задържани от Брюксел. Ако не бъдат приети и останалите реформи, общата сума, която България може да изгуби, ще достигне 357 млн. евро. В такъв случай страната може да бъде принудена да връща вече извършени плащания.
Министърът на правосъдието Андрей Янкулов увери, че предложеният модел за антикорупционния орган е консултиран с Европейската комисия и отговаря на изискванията на ПВУ. Въпреки това, времето за приемане на законодателните промени изтича бързо, а политическата нестабилност в страната усложнява процеса.
Следващият ключов срок е 22 юни, когато трябва да бъде приета и реформата за независимо разследване на главния прокурор. Ако и това не се случи, рискът за загуба на средства ще нарасне значително, а с него и забавянето на ключови инвестиции в болници, училища и социални услуги.
Ситуацията поставя българския парламент пред сериозен тест – успее ли да приеме необходимите реформи до края на май и юни, или страната ще загуби стотици милиони евро, които биха могли да бъдат вложени в подобряване на обществените услуги и модернизация на инфраструктурата.